Няма да се уплаша от злото
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Няма да се уплаша от злото». Краткое содержание книги:
— Да, разбира се, че съм настанена тук. Но не мога да ви предложа нощница, защото… аз също спя гола.
— Умно момиче.
— Но в гардероба има всякакви дрехи — и нощници също. Във вашия гардероб.
— Проклета да съм. Кой ги поръча?
— Не зная, госпожице Смит. Донесоха ги веднага щом стана ясно, че ще имате нужда от подобни неща.
— Брей, някой добре си върши работата. Дали са моят размер? Още не си знам мерките.
— Да, разбира се! Аз помагах, когато ги вземаха.
— Пак добре свършена работа. Донеси ми една хубава нощница — време е да се поупражнявам.
— С удоволствие. — Сестрата излезе.
(„Мръсник.“) „О, не говори глупости, Юнис. Тя е малка сладурана… трябваше ми известно време, за да осъзная от какво има нужда. Изгубил съм форма.“ („Мръсник — повтори Юнис. — Видях, че ти харесва.“)
„На теб не ти ли хареса?“ („Как ли пък не! Тя се целуваше като за последно. Не съм лицемерна като теб — наистина ми хареса. Само че кой се ядосваше одеве, когато споменах, че момичетата по-лесно се поддават на ласки от своя пол? Ах ти, перверзен дърт лицемер. Мръсник!“)
„Юнис, започвам да се безпокоя за здравия ти разсъдък. Почти цял век съм си падал само по жени, нима очакваш да си сменя вкуса за една нощ? Първият път, когато ни целуне мъж, ще се почувствам като педеруга. Току-виж съм припаднал.“ („Бедничкият ми. Не знае дали е на десния, или на левия бряг. Не се тревожи, миличък, Юнис ще те научи. Аз поне зная как да целувам мъже.“)
„Не се съмнявам.“ („Дали ми се стори, че долавям насмешка? Както и да е — казах, че зная. А той щял да припадне! Шефе, нали се хвалеше, че си опитвал всичко в тоя живот? Всичко, а?“) „Виж какво, малка заядливке, не мисля да ти давам повод да ме наричаш нито «мръсник», нито «педеруга». По-късно ще те запозная подробно със спомените си. Но все пак бих искал да посоча, че на Уини тази игра й хареса.“ („Защото е добра и отзивчива. Е, това не значи, че е готова да върви и по двата бряга. Но ако питаш дали е лесбийка, отговорът определено е «не». По-скоро бисексуална, с интерес, клонящ към мъжете.“)
В този момент се появи Уини.
— Взех две, за да си изберете, госпожице Смит. Помислих, че…
— Уини?
— Да, госпожице Смит?
— Стига с това „госпожице Смит“. Не можеш да ми казваш „госпожице“ — не и след като се целунахме. Или не схванах правилно сигналите?
(„Мръсник!“) „Млъквай, Юнис, тя ще ни помогне.“
Сестрата не отговори, но се изчерви.
— Това ми стига вместо отговор, мила. И така, наричай ме… по дяволите, не ми се ще да ми казваш „Йохан“. Трябва ми ново име. Уини, скъпа, кое женско име е най-близо до Йохан?
— Ами… Йохана?
— Хъм, да. Но в нашето семейство вече има една Йохана. Друго предложение?
— Защо вместо това не ви кръстим Джоан? Достатъчно близо е до Йохан.
— Отлично! Ето, че ми измисли име! Сега ще ми бъдеш нещо като кръстница. Имаш ли нещо против да си кръстница на един много стар човек, прероден като жена?
Уини се засмя.
— Ще бъда поласкана.
— В такъв случай ме наричай Джоан, а не „госпожице Смит“. Сега, трябва ми и второ име. Избирам Юнис. — („О, шефе, сега пък аз съм поласкана!“) — Джоан Юнис Смит. Уини, знаеш ли защо избрах това име за второ?
— Не е моя работа — отвърна смутено сестрата.
— Ще ти кажа. Така се наричаше онази прекрасна млада дама, която ме дари с това великолепно тяло — дано ме чува сега, където и да е. — („Чувам те, шефе.“) — Остави тези нощници и ела тук да приключим с кръщенето. Ще го направим съвсем официално, както си е редно.
Дребната червенокоса сестра се приближи до леглото и се наведе над пациентката.
— Кръщавам те — произнесе тя почти шепнешком — Джоан Юнис. — И я целуна. След което и двете се разплакаха.
Джоан се съвзе първа, потупа сестрата по бузата и се изправи.
— Благодаря ти, мила. Вече съм Джоан. Джоан Юнис. Дай и на мен една кърпичка. — „Как беше сега, Юнис?“ („Мръсник, техниката ти се подобрява. Почувствах тази целувка чак в петите.“) „Кого наричаш мръсник, малка мръснице? Името ми е Джоан Юнис.“ („Не, ти си Джоан, а аз съм Юнис. Двете заедно правим Джоан Юнис… и никога не бях получавала по-хубав подарък. Шефе… Джоан. Зная, че не си мръсник, но ще е добре да укротиш топката с нашата кръстница. Освен ако не си й хвърлил око.“)
— Коя нощница избираш… Джоан?
— Уини, ще ти призная, че не разбирам нищичко от дамско облекло. Ти какво смяташ?
— Ами… тази с критската шарка е малко екстравагантна. Но фигурата ви позволява подобни неща. — („Не, шефе. Избери тази с високото деколте.“) „Юнис, мислех, че се гордееш с гърдите си. Въобще не са увиснали.“ („Въпросът не е в това. Повярвай ми, Джоан, зная какво правя.“)