Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Протегнах ръка, хванах го и го насочих където трябва — той май беше решил сам да си издълбае нова дупка.
Голям излезе! Престанах да си мисля „На Брайни това няма да му хареса“ и го поех. Нямаше никакъв финес — само помпаше и помпаше. Но бях толкова възбудена, че бях на ръба и готова да избухна, когато го усетих, че се празни…
… изведнъж някой почука на вратата и той се измъкна навън.
Цялата тая любов бе продължила няма и минута… и оргазмът ми се беше запушил като замръзнала тръба.
Но не всичко беше загубено. Или не трябваше да е. След като тоя заек изскочи от мене, аз просто се изправих и мигом си докарах приличен вид. През 1906 г. полите стигаха до глезените, а си и бях избрала рокля, устойчива на мачкане. Не си бях обула гащи не само за негово удобство, а и защото ако стане някоя засечка, не ти се налага да ги търсиш наляво-надясно.
Що се отнася до доктор Зеки, тъпакът му с тъпак, той просто трябваше да си закопчае дюкяна, преди да отвори… без което така и така нямаше как да мине.
Можехме да не им берем срама. Можехме да ги погледнем открито в очите, да откажем да изглеждаме виновни, да ги поканим да се присъединят към нашия разговор.
Обаче той ме сграбчи за лакътя, натика ме в гардероба и врътна ключа.
Стоях там в тъмното цели два часа, които ми се сториха две години. Успях да не откача, като през цялото време си измислях разни болезнени начини да го убия. „Да го набутам в собствения му капан“ беше най-простият. Някои други бяха толкова гадни, че не ща да си ги припомням.
Най-накрая той отключи вратата, погледна ме и прошепна дрезгаво:
— Отидоха си. Хайде да те преведа през задния вход.
Не го заплюх в лицето. Казах:
— Не, докторе, сега ще си проведем разговора. После ще ме изведете през парадния вход на църквата и ще останете там да си бъбрите с мене, докато не ни видят поне няколко души.
— Не, не, госпожо Смит! Мисля, че…
— Нищо не мислите. Докторе, единственият ми друг избор е да изтърча навън, пищейки „Изнасилват ме!“… а онова, което полицейската инспекторка ще намери вътре в мене, дето вие го оставихте там, ще докаже изнасилването пред съда.
Когато Брайън се прибра, му разказах всичко. Беше ми минало през ума да си премълча. Но преди три години се бяхме разбрали приятелски по въпроса как и кога всеки от нас би могъл да прелюбодейства, без да обижда другия и да му вреди. Така че реших да си изпея всичко и да изям един бой по задника, ако според него съм си го заслужила. Аз мисля, че си го бях заслужила…
Онова приятелско споразумение за благоразумно прелюбодейство… Бяхме се разбрали да действаме заедно винаги, когато е възможно, и винаги да си помагаме, като се прикриваме един друг. Този разговор беше предизвикан от потвърждението на доктор Рамзи, че пак съм бременна (с Брайън младши), и аз се чувствах особено сантиментална. Пък имаше и допълнителен стимул — бяхме получили тихичко, на ушенце, покана за „смесени двойки“ от едно семейство, което харесвахме.
Започнах, като най-сериозно заявих на Брайън, че съм имала намерение да му бъда напълно вярна.
— Виж какво — беше отговорил той, — глупавичката ми, много си сладка, но нямаш грам мозък. Започнала си на четиринайсет…
— Бях почти на петнайсет.
— На петнайсет без малко. Каза ми, че освен мене още дванайсет мъже и момчета са опитали от твоята сладост — но искаше да знаеш дали трябва да се броят и кандидатите от списъка на „Хауард“? После пресметна пак и ми каза, че един-два по-маловажни случая са ти се изплъзнали от паметта. Но освен това ми каза и че ти е харесало почти веднага… ала искаш да знам, че аз съм най-добрият. Въртозадниче, наистина ли смяташ, че ти и твоите щастливи любовни навици са се променили завинаги само защото онзи поп с дървената тиква ти е измърморил някакви вълшебни думички? Истината е, че леопардът петната си не мени и този ден неизменно идва. И като дойде, искам да ти е хубаво и да не си навлечеш беля… заради тебе, заради мене и особено заради децата. Ала изобщо не очаквам от тебе да бъдеш онова, което обществото нарича „вярна“ довека, амин. Очаквам да не забременееш, да не си лепнеш някоя гадна болест, да не предизвикаш скандал, да не ме посрамиш, да не рискуваш благото на децата ни. Това значи преди всичко здрав разум и винаги да спускаш щорите.
Преглътнах.
— Да, господине.
— Виж сега, любов моя, ако е вярно, както ми разправяш, че Хал Андрюс кара стомаха ти да пулсира, но бягаш от изкушението заради мене, то тогава бъди сигурна, че това въздържание няма да ти докара червени точки. И двамата познаваме Хал; той е джентълмен и си поддържа ноктите чисти. Държи се любезно с жена си. Ако нямаш намерение нещо да става, то спри да флиртуваш с него. Но ако го искаш — давай! Мене не ме мисли — аз ще си имам работа. Отдавна не съм се натъквал на такова възхитително парче като Джейн и съм навит да й пресека пътя, още откакто се запознахме с тях.