Нови хиляда и една нощ

— Другото условие е по-сериозно — продължи началникът на фирмата. — Става дума за брака ви. Моят клиент, който е взел много присърце вашето благополучие, желае да изпълните безпрекословно съвета му при избора на съпруга. Безпрекословно, разбирате ли? — повтори той.

— Ако обичате, да говорим по-ясно — отвърна Франсис. — Това значи, че трябва да се оженя за каквато и да било — мома или вдовица, черна или бяла, — която тази невидима особа благоволи да ми посочи?

— Дължа да ви уверя, че вашият благодетел държи изрично на сходството във възрастта и положението — отговори адвокатът. — Колкото до расата, трябва да призная, не съм мислил за тази пречка, а и не съм си направил труд да запитам, но ако настоявате, веднага ще си взема бележка и при първа възможност ще ви уведомя.

— Сър — рече Франсис, — остава едно: да видим дали цялата тази работа няма да излезе недостойна измама. Обстоятелствата са необясними, бих казал — невероятни, и докато не ми се изяснят по-подробно някои неща и не разбера истинските подбуди, откровено казано, с голямо съжаление ще трябва да се откажа от тази сделка. Затова ви моля за повече разяснения. Трябва да разбера какво има в дъното на всичко това. Ако не знаете, не можете да отгатнете или не ви е позволено да ми кажете, ще си взема шапката и ще се върна в банката така, както дойдох.

— Не знам — отвърна адвокатът, — но имам едно основателно предположение. Единствено вашият баща може да стои в дъното на тази наглед необикновена работа.

— Баща ми! — извика Франсис, дълбоко възмутен. — Аз, уважаеми, зная всяка мисъл в главата му, всеки грош от състоянието му.

— Вие тълкувате погрешно думите ми — каза адвокатът. — Аз нямам предвид мистър Скримджър-старши, защото той не ви е баща. Когато дошъл с жена си в Единбург, вие сте били вече на една година, а те се грижели за вас само от три месеца. Тайната била добре запазена, но това е истината. Вашият баща е неизвестен, но повтарям, според мен от него изхождат предложенията, които съм упълномощен да ви предам понастоящем.

Не можете да си представите смайването на Франсис Скримджър от това неочаквано разкритие. Неспособен да скрие смущението си от адвоката, той каза:

— Сър, след такава поразителна вест трябва да ми дадете няколко часа за размишление. Тази вечер ще узнаете решението ми.

Адвокатът го похвали за благоразумието, а Франсис, като се извини в банката под някакъв претекст, предприе продължителна разходка извън града и обмисли обстойно случая във всичките му подробности и страни. Приятното съзнание за собствената му важност го караше да бъде по-сдържан, но още отначало нямаше съмнение в крайното решение. Цялата му алчна човешка природа го теглеше неудържимо към петстотинте лири стерлинги годишно и подтикваше да приеме свързаните с тях необикновени условия; в сърцето си усети непреодолимо отвращение от името Скримджър, към което никога досега не бе изпитвал неприязън, започна да се отнася с презрение към дребнавите и банални пориви на предишния си живот и когато най-после взе окончателно решение, пое обратно, изпълнен с някакво ново чувство на сила и свобода и с най-лъчезарни предчувствия.