Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Не ви прилича да си служите със заплахи — тросна се Вендилър. — И аз мога да ви платя със същата монета. Брат ми е тук, в Париж, полицията е нащрек и ако продължавате да ми дотягате с вашето хленчене, мога също да ви скроя един малък сюрприз, мистър Ролз. Но с него ще сложа веднъж завинаги точка на всичко. Разбирате ли, или предпочитате да ви го кажа на староеврейски? Всяко нещо си има край, търпението ми също е към своя край. Вторник, в седем — нито ден, нито час, нито частица от секундата по-рано, ако искате да спасите живота си. Пък ако не ви се чака, можете да се хвърлите в някой бездънен кладенец и много ви здраве.
Щом рече това, диктаторът стана от пейката и като клатеше глава и размахваше бастуна си ожесточено, тръгна по посока на Монмартър, а събеседникът му продължи да стои на мястото си в поза на дълбоко униние.
Франсис беше просто смаян и ужасен, потресен до дъното на душата си, надеждата и разнежеността, които изпитваше, когато седна на пейката, сега се превърнаха в отвращение и отчаяние. „Старият мистър Скримджър — мислеше си той — е далеч по-добър и почтен родител от този опасен и брутален интригант.“ Но запази самообладание и без да се бави нито миг, тръгна по следите на диктатора.
В яростта си този джентълмен крачеше напред с бърза стъпка и беше така всецяло погълнат от злобни мисли, че не погледна назад, докато не стигна вратата си.
Къщата му се извисяваше на улица „Льопик“, облъхвана от чистия въздух на височините, от нея се виждаше цял Париж. Тя беше двуетажна, със зелени щори и капаци и всички прозорци, които гледаха към улицата, бяха здраво затворени. Над високата градинска стена се издигаха върхари те на дърветата, а самата ограда беше предпазена с chevaux-de-frise. (Дървени прегради с железни шипове (фр.) — Б. пр.) Диктаторът се поспря да потърси ключа в джоба си, после отвори вратата и изчезна зад оградата.
Франсис се озърна — кварталът беше много усамотен, къщата изолирана в градината си. Наблюденията му като че ли щяха да свършат до тук. Като се огледа по-добре обаче забеляза в съседство една висока къща със стена към градината, а на стената, точно под покрива — един-единствен прозорец. Той се приближи до пътната врата и видя обявление, с което се предлагаха немебелирани квартири срещу месечен наем, а когато по пита, се оказа, че стаята с прозорец към градината на диктатора също е свободна. Без нито миг колебание Франсис нае тази стая, остави предплата и се върна в хотела да вземе багажа си.
Дали старецът с белега от сабя му е баща, или не, дали е по вярна следа, или не — не знаеше; в едно обаче нямаше съмнение — бе изправен пред една трепетна тайна, и се закле да не отслабва наблюденията си, докато не вникне в нея.
От прозореца на новата си квартира Франсис Скримджър виждаше цялата градина на къщата със зелените щори. Точно под него един много красив клонест кестен засенчваше две градински масички, на които в най-голямата жега вероятно се обядваше. Гъста растителност покриваше отвред земята, само от една страна, между масичките и къщата, се виждаше чакълена пътечка, водеща от верандата към градинската порта. Оглеждайки мястото през пролуките на капаците, които не смееше да отвори от страх да не привлече внимание, Франсис не забелязваше почти нищо, по което да съди за обитателите, но дори малкото, което видя, показваше саможивост и склонност към усамотение. Градината беше като манастирска, къщата приличаше на затвор. Всички зелени щори откъм фасадата бяха спуснати, вратата на верандата — затворена, а градината, доколкото можеше да се види в лъчите на залеза — съвсем безлюдна. Само тънката струйка пушек от единствения комин показваше, че-тук има живи хора.
За да не бездействува съвсем и да поразнообрази живота си, Франсис купи Евклидовата геометрия на френски, която се залови да преписва и превежда на капака на куфара си, като седна на пода с гръб към стената, защото нямаше нито стол, нито маса. От време на време ставаше и хвърляше поглед към оградената от всички страни къща със зелените щори, ала прозорците оставаха упорито затворени, а градината — пуста.
Чак късно вечерта се случи нещо, което възнагради неотстъпното му внимание. Между девет и десет, тъкмо беше задрямал, го стресна острият звук на звънец, и той успя да се завтече навреме до наблюдателния си пост, за да чуе многозначително изщракване на отваряни ключалки и дръпвани резета и да види как мистър Вендилър, облечен в широк халат от черно кадифе и с шапчица от същата материя и цвят, с фенер в ръка излезе на верандата и закрачи бавно към градинската врата. Пак зазвънтяха ключалки и резета и само след миг при трепкащата светлина на фенера Франсис видя, че диктаторът поведе към къщата един човек с най-груба и гнусна външност.