Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Каза само една дума на адвоката и незабавно получи чек за половината от сумата, защото рентата течеше със задна дата от първи януари. С чека в джоба тръгна към къщи. Квартирата на Скотланд стрийт му се видя жалка, за пръв път ноздрите му изпитаха погнуса от миризмата на супа, а в държането на втория си баща забеляза малки недостатъци, които го изненадаха и почти възмутиха. Реши на другия ден да бъде вече на път за Париж.
В този град, където пристигна дълго преди определената дата, Франсис се настани в един скромен хотел, посещаван от англичани и италианци, и се залови да се усъвършенствува във френския език; за тази цел си нае учител, който му даваше уроци по два пъти седмично, завързваше разговор с минувачи по Шанз-Елизе и всяка вечер ходеше на театър. Поднови целия си тоалет по последна мода и всяка сутрин един бръснар на съседната улица го бръснеше и вчесваше. Така придоби донякъде вид на чужденец и като че ли заличи петното от последните години.
Най-после в събота след обед се отправи към касата на театъра на улица „Ришельо“. Щом каза името си, касиерката му подаде поръчания билет в плик, чийто адрес едва бе изсъхнал.
— Току-що го поръчаха — каза касиерката.
— Така ли? — възкликна Франсис. — Мога ли да запитам какъв беше на вид този джентълмен?
— Вашият приятел лесно може да се опише — отговори служителката. — Той е стар, як и красив, с побеляла коса и белег от сабя на лицето. Такава личност не може да не се разпознае.
— Да, наистина — отвърна Франсис, — благодаря ви за любезността.
— Сигурно не е далеч — додаде касиерката. — Ако бързате, може да го настигнете.
Франсис не чака втора подкана, изхвръкна от театъра на улицата и се озърна във всички посоки. Видя доста беловласи мъже, но макар и да ги настигаше един по един, никой нямаше белег от сабя. Близо половин час претърсва улица по улица в квартала, докато накрая, разбрал, че понататъшното дирене е безполезно, закрачи бавно, за да се успокои, защото пропуснатата възможност да се срещне с човека, комуто дължеше съществуването си, бе развълнувала дълбоко младия човек.
Случи се така, че пътят му минаваше по улица „Друо“, а оттам — по улица „Великомъченици“ и тук случайността се оказа по-полезна от всякаква предвидливост на тоя свят. Защото далеч по булеварда забеляза двама мъже, които разговаряха оживено на една пейка. Единият беше млад и красив брюнет в гражданско облекло, ала явно с отличителните белези на свещеник, другият съвпадаше във всички подробности с описанието, дадено от касиерката. Франсис усети как сърцето в гърдите му се разтупа силно, разбра, че ей сега ще чуе гласа на баща си. Като описа голям кръг, той безшумно седна зад въпросната двойка, която беше толкова увлечена в приказки, че почти нищо друго не забелязваше. Както и бе очаквал Франсис, разговорът се водеше на английски.
— Вашите подозрения започват да ме дразнят, Ролз — казваше старецът. — Уверявам ви, правя всичко, което е по силите ми, човек не може за един миг да сложи ръка на милиони. Не ви ли помогнах аз, съвсем непознатият човек, от добра воля? Не живеете ли главно за моя сметка?
— За сметка на авансите ви, мистър Вендилър — поправи го другият.
— Е, нека бъдат аванси, щом така желаете, и интерес вместо добра воля, ако предпочитате — отвърна Вендилър сърдито. — Не съм дошъл тук да си служа с изтънчени изрази. Работата си е работа и позволете ми да ви напомня, че вашата работа е толкова мътна, че не бива да ми правите такива фасони. Доверете ми се или ме оставете на мира и си намерете друг, но, за бога, стига сте ми опявали.
— Аз започвам да опознавам живота — отговори другият — и виждам, че имате всички основания да ме мамите и да не постъпвате честно с мен. И аз също не съм дошъл тук да си служа с изтънчени фрази, вие искате да си присвоите диаманта, това ви е известно — не смеете да го отречете. Не подправихте ли вече моето име и не претърсвахте ли жилището ми в мое отсъствие? Разбирам защо протакате: вие дебнете, тъй като сте ловец на диаманти и рано или късно, с честни или нечестни средства, ще пипнете Диаманта на раджата. Предупреждавам ви, престанете, не ме разигравайте повече, иначе ще ви сервирам неприятна изненада.