Мъртвите сибирски полета
- Автор: Фалк Виктор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ив Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртвите сибирски полета». Краткое содержание книги:
— На кой етаж е стаята, в която ме водите? — попита Бакунин, като хвърли подозрителен поглед към домакина.
— На втория — отвърна евреинът. — Стаята е така хубава; все едно че ще бъдете в лоното Аврамово.
Евреинът го въведе в една стая на втория етаж. След като остави свещта на масата и посъветва гостенина да си легне по-скоро, той излезе и заключи вратата отвън.
Щом остана сам, Бакунин дръпна езичето на вратата, смъкна изкуствената си брада, взе свещта и внимателно започна да разглежда стаята. Опитвайки дебелината на стените, той внезапно забеляза, че една от тях, точно зад мръсното канапе, беше преградена с дъски, там изобщо нямаше стена и у него се появи съмнение.
— Трябва да бъда много внимателен, да не би някой да дойде зад стената и да подслушва що говоря. Ха. Що е това? Лош знак!
Тези думи се отнасяха за железните решетки, които видя на прозорците.
— Чудно — каза той, — стаята е също като затвор. Никога не съм бил тъй недоверчив, както към този евреин; тоя човек никак не ми се харесва. — Свали елека си и се оказа, че отдолу е облечен с модерно облекло. — У него има нещо съмнително; по лицето му се чете нехайство, а и струва ми се, че той потрепера, когато го погледнах строго в очите. Но от тези хора не се боя. Напоследък никой не знае колко е ценна моята личност за тайната полиция.
Изведнъж Бакунин млъкна и огледа внимателно цялата стая. Не беше ли това познат глас? Той спря да диша и се ослуша. Беше обезпокоен.
Бавно мушна ръка в джоба си и извади револвера.
— Струва ми се, че в последно време съм доста нервен, сякаш виждам духове там, където ги няма. Нима не съм сам в тази стая?
След като се поуспокои, продължи да се съблича, а после огледа наоколо, като държеше в едната ръка свещта, а в другата револвера. Така отиде и до леглото си.
Един черен предмет лежеше на пода под леглото. По всичко изглеждаше, че това е човек.
— Излез, глупецо! — извика Бакунин. — Вън, или ще продупча черепа ти, преди да съм видял лицето ти!
Изпод леглото изведнъж се показа една глава, а след това и тялото.
Бакунин се отдръпна назад, като не снемаше поглед от лицето на човека, срещу когото бе насочил револвера си.
— Какво дириш тук? — попита той. — Бързо ми дай оръжието си и кажи кой те е пратил да ме убиеш?
Непознатият уплашено показа вратата, като че искаше да му даде знак да говори по-тихо, след това падна на колене пред Бакунин, скръсти ръце и каза тихо:
— Аз те обожавам, Бакунин, ти си народен човек, спасител на нещастните.
Като ударен от гръм Бакунин отстъпи една крачка назад.
— Какво е това? — извика той. — Не може да е преструвка! Доколкото познавам хората, струва ми се, че този въодушевен поглед и този разтреперан глас са искрени.
— Прав сте. Намеренията ми са чисти като ясен ден — увери го младежът. — Откакто чух за вас, велики човече, аз ви уважавам и се стремя да се запозная с вас. Но ето че сега ми се удаде възможност да спася живота ви.
— Да спасиш живота ми? — извика Бакунин. — Значи някаква опасност ме грози?
— Голяма опасност — отговори Исидор, защото това бе той — и ако не ни помогне Бог, ще пропаднем!
— Трябва да има някакво предателство! — извика решително Бакунин.
— Черно и пъклено предателство — потвърди Исидор накъсо. — Ще ви разкажа що се случи. Аз съм племенник на вашия домакин. Бях седнал близо до вуйчо си, дочух думите, които той каза на жена си: „Махлен, тази работа навярно ще свърши тихо. Аз ще го заведа в стаята с решетките. Нека там да го нападнат, вържат и го отнесат с чувала. Тъй всеки ще помисли, че изнасят някаква стока, а не човек.“ Преди няколко минути чух как вуйчо ми произнесе вашето име пред две съмнителни личности и изведнъж се сетих, че това сте вие.
— Значи такава е работата — извика Бакунин и зареди револвера си. — Оставете ги да дойдат; ще ме намерят подготвен и ще отмъстя с кръв за това предателство.
— Моля ви в името Божие, не бъдете тъй безумен да смятате, че по този начин ще се спасите — каза Исидор. — Само бягството може да ви спаси. Но нямаме време! Струва ми се, че те приближават вече! Говорят за това как ще си поделят възнаграждението. Ще си поделят само лъвската кожа — додаде шеговито Исидор. — Аз ще ви спася, Михаил Бакунин!
Бакунин огледа подозрително стаята.
— Тогава трябва да сте магьосник, тъй като не виждам никакъв изход. На вратата са поставени стражари, а на прозорците има решетки. Няма никакъв таен изход! Как ще се измъкнем оттук?
— Вие сигурно мислите, че в тази стая няма таен изход — пошепна му Исидор. — Истината е, че за него знаем само аз и вуйчо ми.
След като каза това, той се приближи до едно изцапано обявление, залепено на стената. На него бяха напечатани разпорежданията на тайната царска полиция, отнасящи се до всеки ресторант в Петербург. Исидор повдигна това обявление и натисна някакво копче. Изведнъж една врата се отвори и Бакунин видя пред себе си мрачен вход и много стръмна стълба.