Кристалният отломък
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Долината на мразовития вятър #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кристалният отломък». Краткое содержание книги:
— Щитозъб — рече той бързо и го подхвърли на Уолфгар. — Не ти нареждам какво да правиш, но те моля — за успокоение на собствената ми съвест — да се закълнеш, че никога няма да вдигнеш това оръжие срещу жителите на Десетте града.
Още щом ръцете му обхванаха елмазената дръжка, Уолфгар усети колко бе ценен магическият чук. Изпълнените с диамантен прашец руни уловиха пламъка на огнището и в миг по стените на стаичката затанцуваха безброй отблясъци. Хората от неговото племе винаги се гордееха с великолепните оръжия, които притежаваха и дори съдеха за мъжа по качеството на меча или копието му, ала Уолфгар никога не бе виждал нещо, което да може да се сравни с красотата на Щитозъб и невероятната му мощ. Той прилягаше като излят в огромната му ръка, а големината и теглото му така добре пасваха на собствената му сила, сякаш бе роден да върти това оръжие. Каза си, че много нощи ще трябва да благодари на боговете на Съдбата, задето му изпращаха такъв дар. Те наистина заслужаваха благодарността му.
Както и Бруенор.
— Имаш думата ми — заекна Уолфгар, великолепието на подаръка го бе развълнувало толкова, че му бе трудно да говори.
Опита се да се успокои и да каже още нещо, ала когато най-сетне успя да отмести поглед от изключителното оръжие, Бруенор бе излязъл.
Джуджето тръгна по дългите коридори, които водеха към стаята му, като тихо проклинаше слабостта си и се надяваше да не срещне някое от другите джуджета. Като хвърли предпазлив поглед наоколо, Бруенор вдигна ръка и избърса овлажнелите си очи.
13
По волята на Властелина
— Събери хората си и тръгвайте, Едноусти! — нареди магьосникът на огромния леден великан, който стоеше пред него в тронната зала на Кришал Тирит. — И не забравяй, че представляваш армията на Акар Кесел! Вие сте първият отряд, който отива там и ако искаме да успеем, трябва да пазим всичко в пълна тайна. Ще следя всяка твоя стъпка. Не ме разочаровай!
— Имай доверие в нас, господарю — отвърна великанът. — Пещерата ще е напълно готова и ще чака пристигането ви.
— Вярвам ти — увери Кесел огромния командир. — Тръгвай сега!
Ледения великан взе завитото с одеяло огледало, което Кесел му бе дал, поклони се ниско и излезе.
— Не трябваше да изпращаш тях — изсъска Ерту, който през целия разговор бе стоял скрит зад трона на магьосника. — Вербезите и огромният им водач веднага ще се набият в очи в онова място, пълно с джуджета и хора.
— Едноустият е мъдър пълководец — сопна се Кесел, вбесен от дързостта на демона. — Достатъчно е умен, за да държи войските далеч от очите на хората.
— И все пак хора щяха да са много по-подходящи тук. Точно както те посъветва и Креншинибон.
— Аз съм предводителят! — изкрещя Кесел и като извади кристала от дрехите си, се приведе към демона и заплашително размаха отломъка пред очите му. — Креншинибон дава съвети, но аз взимам решенията. Недей забравя къде ти е мястото, могъщи демоне! Аз съм Повелителят на кристалния отломък и няма да позволя да поставяш под съмнение всеки мой ход.
Червените очи на Ерту застрашително се присвиха и Кесел се дръпна назад, внезапно осъзнал колко неразумно бе да заплашва демона. Ала чудовището бързо се успокои — щеше да се примири с дребните неудобства, които гневните изблици на Кесел му причиняваха. В сравнение с това, което щеше да спечели в крайна сметка, можеше да си позволи да потърпи малко.
— Креншинибон съществува още от зората на света — рече той с грубия си глас. — Ръководил е хиляди войни, много по-големи от тази, която се каниш да водиш. Може би ще е по-разумно по-често да се вслушваш в съветите му.
Кесел нервно потръпна. Креншинибон наистина го бе посъветвал да използва за първия си отряд в онази местност хората, които скоро щеше да командва. Беше измислил десетки причини, с които да оправдае изпращането на великани, ала истината бе, че изпрати хората на Едноустия, воден не толкова от стратегически съображения, колкото от желанието да докаже на себе си, на отломъка и на дръзкия демон, кой беше господарят.
— Ще се вслушвам в съветите на Креншинибон, когато сметна за необходимо! — отсече Кесел.
После извади от мантията си друг кристал, досущ като Креншинибон и кристала, който лежеше в основата на Кришал Тирит и нареди на Ерту:
— Занеси го на подходящото място и изпълни обреда на издигането, а когато всичко е готово, аз ще се присъединя към теб през някоя огледална порта.
— Ще издигнеш още една кула, докато първата е още на мястото си! — възкликна Ерту. — Това ще изтощи мощта на отломъка неимоверно!