Сплавта на закона

— Съществува връзка между прависта и философа — усмихна се Уаксилий. Често бе разсъждавал над това. — Правото и философията са дисциплини, които се опитват да отговарят на въпроси. Бях привлечен от закона заради нуждата да намирам отговори, които друг не може, да залавям хора, които се смятаха за неуловими. Философията е много сходна. Въпроси, тайни, главоблъсканици. Човешкият ум и природата на вселената — двете големи загадки на времето.

Тя кимна замислено.

— Ами ти? — попита Уаксилий. — Рядко се среща жена, която да изучава право.

— Причините при мен са… по-дълбоки, отколкото изглеждат на пръв поглед. Но нямаше да постигна нищо без помощта на лорд Хармс.

— И все пак?

— Истории — каза тя и се усмихна. — Истории за добро и зло. Хората, с които съм се срещала, често са смесица от двете.

— Не е така. — Уаксилий се намръщи. — Хората по правило са по-скоро добри.

— Е, така е прието да се смята. Но като че ли са добри по инерция. Поведението им е в пряка зависимост от средата. Представям си света… като място, озарено от сумрачна светлина. Еднаква навсякъде и неизменна във времето. Ако в този свят някой успее да възпроизведе по-ярък отблясък, веднага ще бъде забелязан. По същия начин, както ако някой създаде мрачно място. В известен смисъл всичко е въпрос на осветеност.

— Фактът, че хората са по природа добри, не прави добротата им по-малко ценна за обществото.

— Да, да — съгласи се тя и лицето й пламна. — Не казвам, че искам добрите да са по-малко. Но… тези ярки светлини и тъмните места ме запленяват, лорд Уаксилий. Особено след като се отличават от всичко останало. Защо например има хора — израсли в добро семейство, заобиколени от добри приятели, с хубава работа и стабилно положение, — които изведнъж започват да душат жени и да хвърлят телата им в каналите? Или пък да вземем за пример хората, които отиват в Дивите земи заради относителната свобода там. Някои от тях обаче се опитват да вземат със себе си и късче от цивилизацията. Въпреки това местните като че ли са по-склонни да следват онези, които отхвърлят закона и се придържат към свои правила. И никой не смее да им възразява.

— Въобще не е толкова героично, колкото ти се струва — посочи Уаксилий.

— Сигурна съм, че на вас не ви изглежда така.

— Чувала ли си някога историята за първия мъж, когото арестувах?

Тя се изчерви.

— Аз… да. Да кажем, че съм я чувала. Черния Перет. Изнасилвач и аломант, Пютриумен юмрук, ако не се лъжа. Отишли сте в един блюстителски участък и сте откъснали рисунката му от стената. След три дни сте го докарали на седлото пред вас. От всички мъже на стената сте избрали най-опасния.

— Заслужаваше си парите.

Мараси се намръщи.

— Погледнах онези типове на стената — обясни Уаксилий — и си рекох: „Какво пък, всеки от тези може да ми види сметката. Ако ще го правя, най-добре да избера най-ценния“. Парите ми трябваха. Не бях ял нищо от няколко дни. А после дойде Тарако.