През дивия Кюрдистан

— Той е пратеник на бея от Гумри и може и да почака!

— Мютеселим, позволи ми да те предпазя от една погрешна стъпка. Ти се отнасяш с Кадир бей като с враг или с човек, който не си заслужава да уважаваш или да се страхуваш от него.

Забелязах, че Исмаил бей едва се сдържаше да не даде воля на гнева си.

— Искаш да ме поучаваш ли, ефенди, ти, чужденецът? — избоботи той.

— Не — отвърнах му невъзмутимо. — Ти си по-възрастен от мен. Още когато говорехме за магиите, ти доказах, че те смятам за мъдър и че не бих искал да те поучавам. Но съвет и по-младият може да даде на по-възрастния.

— И сам знам как трябва да се отнасям с тези кюрди. Бащата на бея от Гумри беше Абд ес Сумит бей, който създаваше толкова много грижи на моите предшественици и особено на бедния Селим Селахи.

— Трябва ли и синът му да ви създава подобни грижи? Мютесарифът се нуждае от войските си, за да се противопостави на арабите. Част от тях трябва да се държи в непрестанна готовност срещу джесидите. Какво би казал той, ако му съобщя, че се отнасяш така с кюрдите от Беруари, че и тук може да се опасяваме от въстание, щом забележат, че наместникът не притежава в момента власт, за да го смаже. Прави каквото знаеш, мютеселим! Не желая да те поучавам или съветвам.

Аргументите ми слисаха бея. Това ясно си личеше.

— Мислиш, че трябва да приема кюрда?

— Постъпи, както намериш за добре.

— Ако обещаеш да се нахраниш при мен, ще го приема в твое присъствие.

— При това условие ще остана. Така няма да го карам да чака повече.

Мютеселимът плесна с ръце и от една странична врата се появи слуга, на когото заповяда да въведе кюрда. Пратеникът на бея от Гумри влезе с горда стъпка в стаята и поздрави с едно отривисто «селям», без да се поклони.

— Ти си пратеник на бея от Гумри? — попита комендантът.

— Да.

— Какво иска да ми предаде господарят ти?

— Моят господар? Свободният кюрд няма господар. Той е мой предводител в битките, но не и мой повелител. Не познавам тези думи.

— Не те извиках, за да се препирам с теб. Какво трябва да ми предадеш?

Кюрдът можеше да предположи, че благодарение на моето застъпничество не бе чакал по-дълго. Той ми хвърли благодарен поглед и отговори сериозно и натъртено:

— Мютеселим, трябваше да ти предам нещо, но тъй като чаках толкова дълго, го забравих. Кадир бей ще ти прати друг човек, който няма да забрави посланието, ако не чака дълго.

Последната дума беруаринът изговори вече на прага, после изчезна. Комендантът се слиса. Подобно нещо не бе очаквал, докато аз си казвах мислено, че никой европейски дипломат не би могъл да постъпи по-коректно от този млад, обикновен кюрд. Краката буквално ме сърбяха, да го последвам, за да му изразя уважението и признанието си. И мютеселимът искаше да го последва, но с други намерения.

— Подлец! — извика той, като скочи. — Ще те…

Исмаил бей все пак се овладя и спря. Спокойно натъпках чибука си и го запалих.

— Какво ще кажеш за това, ефенди? — попита той.