Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
— Да, но водата през това време ще продължи да се покачва — каза Аврелия. — Има най-малко един час, преди да се стъмни.
— Това няма значение. Ще трябва само, вместо до коленете, да се намокря до кръста.
На пръв поглед всичко изглеждаше много просто, но Раул добре знаеше слабите страни на своя план. Най-напред това беше времето. Слънцето току що се беше скрило зад скалите и мрака щеше да настъпи най-малко след час и половина — два. Възможно беше тогава враговете им да застанат по-близо до пътеката и да отрежат пътя за него и момичето.
Аврелия се колебаеше и не знаеше на какво да вярва. Внимателно следеше покачването на водата и виждаше, че то се ускорява. От време на време трепереше, но се успокояваше като виждаше, че Раул не се тревожи.
— Сигурна съм, че ще намерите начин да се спасим — каза тя…
— Чудесно е, че ми имате доверие — отвърна й той.
— Спомняте ли си, че един ден, като разглеждахте линиите на ръката, ми казахте да се пазя от вода. Предсказанието се сбъдна, но аз не се страхувам от нищо. Убедих се, че можете да правите чудеса.
— Чудеса ли? — попита Раул, който използваше всяка възможност, за да я успокои с безгрижните си думи. — Не правя никакви чудеса, а действам според реалните обстоятелства. Считате ме за магьосник, защото ви доведох по местата на вашето детство, без да сте ми разказвали нищо преди това. Това стана възможно в резултат на дълги разсъждения. Поинтересувах се и научих, че формулата на шишето отговаря на химическия състав на водите от Роая, един от главните извори на Оверн. На картата видях, че в тази област се намира малкото селце Жювен и едноименното езеро. Наименованието му произлиза от латинското наименование, което значи Жуванс. Всичко се изясни. Поразходих се един час из селото, поговорих с хората и разбрах, че старият маркиз де Талансей стои в центъра на цялата работа. Представих му се като ваш пратеник. Той ми разказа, че сте били тук с майка ви на 14 и 15 август, а аз подготвих идването ни за същите дати. Вятърът в тези дни, както и преди години, духа по същия начин и пренася звъна на камбаните. В това е и тайната на чудото.
Тези думи не бяха достатъчни, за да отвлекат вниманието на девойката. След малко тя прошепна:
— Водата се качва все повече. Тя залива вече двата камъка и започва да мокри обувките ви.
Раул вдигна един камък и го постави на другия. След това стъпи отгоре им и опря лакти на въжето на хамака и продължи да говори със същия безгрижен вид. Страхуваше се да замълчи заради младото момиче. Говореше успокояващи думи, но умът му продължаваше да анализира опасната ситуация, в която бяха попаднали.
Положението наистина беше сложно. Водата продължаваше да се покачва вследствие на действията на Жодо и Вилхелм. Двамата престъпници бяха използвали природните особености, които съществуваха от стотици години. Можеше да се предположи, че както се повишава нивото, така трябва да има възможност и за понижение. След като имаше шлюзове, трябваше да съществува и механизъм, който да позволява езерото да бъде изпразнено. Дали имаше подобна система, макар и невидима, Раул не знаеше.
Раул не беше от тези, които очакват смирено смъртта. Колебаеше се дали да не скочи в ледените води и да преплува до шлюзовете. Спираше го една мисъл. Тревожеше се за съдбата на Аврелия, която щеше да загине, ако той бъде улучен от куршум или се схване и се удави в езерото.
Той прикриваше внимателно безпокойството си пред момичето, но Аврелия успяваше да долови някои колебания в гласа му. По тях тя съдеше, че у него има някакъв страх, който съществуваше и у нея. Неочаквано тя се обърна към него:
— Искам да ми кажете цялата истина. Предпочитам да науча дали има надежда за изход от положението ни?
— Денят вече си отива — опита се да отклони въпросите й Раул.
— Дори и по-скоро да падне нощта, пак няма да можем да се измъкнем.
— Защо мислите така?
— Не зная, но чувствам, че всичко е свършено и вие го знаете.
Раул й отговори твърдо:
— Ние не сме обречени. Опасността е много голяма, но все още е далеч. Ще се спасим, ако не губим нито минута и запазим спокойствие. Преди всичко трябва да обсъдим положението. Сигурен съм, че има изход и имаме още време да действаме. Но трябва да ми помогнете. За да си обясня някои неща, са ми нужни спомените ви. Всичките ви спомени!
Гласът на Раул стана настойчив и той продължи твърдо:
— Знам, че сте обещали на майка си да не разкривате тайната си, освен на човека, който ви обикнете. Смятам, че смъртта е още по-голяма причина от любовта. Вие може би не ме обичате, но аз съм влюбен във вас, а майка ви би желала да бъдете обичана. Простете ми, че въпреки клетвата си ви говоря за това, но има минути, през които не може повече да се мълчи. Аз ви обичам и искам да ви спася. Не трябва повече да мълчите, защото това ще бъде престъпление срещу самата вас. Трябва да отговорите на въпросите ми. Може би само няколко думи ще бъдат достатъчни, за да разбера това, което е нужно.