Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
— Отличен е, стари мошенико — обади се един глас близо до тях. — Има само един недостатък.
Те се обърнаха стреснати и ужасени. Близо до тях се беше сгушил човек, който повтори:
— Има голям недостатък, защото почива на факти, които се смятат за свършени. Но какво ще стане, ако дамата и господина от пещерата са успели да избягат?
Ръцете на двамата бандити започнаха да опипват за оръжието си.
— Защо ви е оръжие? — попита подигравателно гласът.
Пред Жодо отново се появяваше човекът от Ница. Пред Вилхелм — човекът от Париж. Най-шокиращото беше, че пред тях е противникът им, от когото смятаха, че са се отървали завинаги.
— Жив съм, Аврелия също. Кота пет не означава, че водата е стигнала до свода. Мислехте, че толкова лесно ще се отървете от мен? Младото момиче е на сигурно място, без капка да го е намокрила. Можем сега да поговорим, но кротко. Давам ви пет минути и нито секунда повече. Разбира се, ако желаете?
Жодо мълчеше с блуждаещ поглед, изумен от случилото се.
Раул погледна часовника си и небрежно каза:
— Планът ви пропадна. Аврелия е жива, ще наследи имението и няма да има публичен търг. Ако я убиете и бъде обявена разпродажба, аз ще го купя. Това означава, че трябва и мен да убиете, а това е невъзможно, защото съм неуязвим. Виждате, че сте натясно и има само едно решение.
Жодо повдигна глава, като чу, че има изход и за него.
— Решението е да се споразумеем — каза Раул. Жодо мълчеше. Той се беше свил на две крачки от Раул и очите му горяха като трескави.
— Мълчиш, но очите ти говорят — каза Раул. — Виждам как зениците ти святкат като на диво животно. Предлагам ти, не защото искам нещо от теб. Жал ми е, че двадесет години преследваш една цел, която беше толкова близо да постигнеш. Трябва да призная, че това ти дава някакви права. Желая да ги откупя, защото искам да оставиш мен и Аврелия на спокойствие. Познавам те и знам, че си в състояние някой ден да ни причиниш нови злини. Добре е повече да не те виждам. Колко искаш за това?
Изглежда, че от тези думи Жодо се успокои и той отговори:
— Предложете сами.
— Известно ти е, че не става дума за богатство, от което всеки може да вземе своя дял, а за експлоатиране на разкопки, печалбите от които…
— Ще бъдат огромни — прекъсна го Жодо.
— Съгласен съм и затова предложението ми е съобразено с тях. Предлагам пет хиляди франка на месец.
Заслепен от тази цифра, престъпникът подскочи.
— За двама ни ли?
— Пет за теб и две за Вилхелм. Вилхелм не можа да се въздържи и каза:
— Аз приемам.
— А ти Жодо?
— Може би, но за гаранция трябва един аванс.
— Съгласен ли си да получиш сумата за едно тримесечие? В три часа утре ще се срещнем на площада в Клермон Феран, където ще ви предам чека.
— Какво ми гарантира, че утре барон де Лемези няма да заповяда да ме арестуват.
— Невъзможно е, защото ще арестуват и мен.
— Вас?
— Арестуването ми ще бъде много по-сензационно, отколкото си мислиш, защото аз съм Арсен Люпен.
Името предизвика страшен ефект върху Жодо. Едва сега си обясни, защо пропадаха всичките му планове и защо този човек упражняваше такова влияние върху него.
Раул повтори:
— Аз съм Арсен Люпен, когото търсят всички полиции по света. В сметката ми са повече от петстотин кражби и петстотин присъди. Разбираш, че се налага да се споразумеем. Ти си в ръцете ми, но и аз съм в твоите и по този начин сме квит. Преди малко можех да ти счупя главата, но предпочитам да се споразумеем. Разбрах, че имаш много недостатъци, но и сериозни качества. Още не мога да разбера как си ме проследил дотук. Имаш думата ми, а думата на Арсен Люпен е по-ценна от златото.
Жодо се посъветва шепнешком с Вилхелм и каза:
— Съгласни сме, но какво ще искаш от нас?
— Абсолютно нищо, стари приятелю — каза все така безгрижно Раул. — Аз съм човек, който държи на спокойствието си и плаща за това. Точната дума е, че ставаме съдружници. Ако искаш, можеш да внесеш своята част в сделката, като ми дадеш документите на маркиза.
— Наистина, упътванията на маркиза за езерото са много важни.
— Предполагам, след като си успял да затвориш шлюза. Можеш да ми ги дадеш, както и завещанието на стареца.
— Ще ти ги дам утре, в замяна на чека — заяви твърдо Жодо.
— Съгласен съм да почакам. Да си стиснем ръцете в знак, че сме се договорили, и да тръгваме всеки по своя път.
Те мълчаливо си стиснаха ръцете.
Срещата беше свършила, но истинската битка предстоеше. Всичко казано дотук имаше за цел да заблуди Жодо. Раул искаше на всяка цена да разбере къде се намират каналите. Страхуваше се, че умният му противник може да се досети за целта му. Никога Раул не се беше чувствал толкова неспокоен, но успя да каже небрежно: