Госпожицата със зелените очи
- Автор: Льоблан Морис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Госпожицата със зелените очи». Краткое содержание книги:
Аврелия пошепна:
— Искам да ви благодаря, но не знам как. Прекалено много ви дължа, за да мога да ви се отплатя.
Той й каза:
— Усмихнете се и ме погледнете със зелените си очи, това ми е достатъчно.
Тя се усмихна и го погледна.
— Вече нищо не ми дължите — каза той.
Към три часа биенето на камбаните започна отново и звънът им отново достига до тях.
— Този звън има логично обяснение — обясни Раул. — Явлението е известно в цялата област. Когато вятърът духа откъм Клермон Феран, въздушното течение носи удара на камбаните на църквите на града към езерото.
— Обяснението не е точно — повдигна глава тя.
— Вие имате друго обяснение?
— Истината е, че вие сам донесохте камбанния звън, за да върнете спомените ми от детството.
— Значи аз мога всичко?
— Да, можете всичко — каза тя, изпълнена с доверие.
— След като виждам всичко — пошегува се Раул, — то трябва да си легнете, защото забелязах, че очите ви се затварят.
Аврелия използва подсещането му и се изтегна в хамака.
Раул застана пред прага на пещерата. Погледна часовника си и махна раздразнено с ръка — беше три и четвърт, а маркиз де Талансей още не идваше.
— Това вече не е от значение — каза той възбуден. Знаеше, че не е прав и че има случаи, при които всичко има значение.
Той се върна обратно и погледна девойката, която спеше спокойно. Обземаше го растящо безпокойство. Пресече малкия плаж и забеляза, че лодката, която беше изтеглил на брега, сега е два или три метра навътре във езерото. Улови я с един прът и забеляза, че в нея има около четиридесет сантиметра вода. С големи трудности успя да я изтегли на сушата.
— Чудно ми е, че не сме потънали на идване — каза си Раул.
Видя, че не става въпрос за пробита дупка, която може да се запуши, а за цяла изгнила дъска, която е била закована само с четири гвоздея.
Раул помисли, че маркизът е сторил това, но бързо отхвърли това предположение. Какъв мотив би имал той, приятелят на д’Астьо, да причини нещастие на внучката му?
Един въпрос го измъчваше: откъде идваше тук Талансей, когато нямаше лодка на разположение? Навярно имаше път, по който можеше да се стигне дотук пеша.
Раул започна да търси. Забеляза, че там, където скалата се допираше до езерото, в камъка бяха издълбани няколко стъпала. Оттам започваше пътека, която представляваше тесен корниз, по който, за да върви човек, трябва да се държи за издатините.
Раул тръгна по нея. Тук-там в скалата бяха забити железни куки, за които се придържаше, за да не падне. Макар и трудно, успя да се изкачи догоре и се убеди, че пътеката заобикаля езерото и води към дефилето. В далечината двама овчари гонеха стадата си към вратата на високата стена, която заобикаляше имението. Високият силует на маркиза не се виждаше никъде.
След като загуби цял час за проучванията си, Раул се върна обратно. С тревога видя, че за това време водата се беше покачила и беше заляла първите стъпала. Той трябваше да скочи в нея.
— Чудно — каза той със загрижен вид.
Аврелия навярно го беше чула, защото дойде при него.
— Водата… — каза тя — колко се е покачила. Как си обяснявате това?
— Природно явление, като камбаните. След това се пошегува:
— Езерото следва морските закони на прилива и отлива.
— Кога ще спре покачването на водата?
— Може би след час или два.
— Искате да кажете, че ще залее половината от пещерата?
— Да… може дори да я напълни догоре. Черната линия по гранита показва докъде достига крайното ниво на езерото.
Гласът на Раул стана по-глух. Над тази линия имаше още една, която беше наравно със свода на убежището. Какво ли означаваше тя? Трябваше да се предполага, че понякога водата достига и до този свод, но по какви изключителни явления не знаеше.
Подобна хипотеза беше абсурдна. Природните катаклизми стават веднъж на хиляда години. Това са фантазии, на които не вярваше. Освен ако беше някое преходно явление, но то пък от какво се пораждаше?
У него се появиха неволни разсъждения. Мислеше за необяснимото отсъствие на Талансей. Питаше се дали съществува връзка между неговото изчезване и заплашващата ги опасност, която не знаеше откъде може да дойде. Не забравяше и повредената лодка.
— Какво ви е? — попита Аврелия? — Изглеждате много разсеян.
— Започвам да мисля, че си губим времето тук. Тъй като приятелят на дядо ви не идва, ние ще отидем при него. Срещата може да стане и в къщата му в Жювен.
— Как ще отидем дотам, като лодката е пробита?