Арктическият инцидент
- Автор: Колфер Оуэн
- Серия: Артемис Фоул #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Арктическият инцидент». Краткое содержание книги:
Те се надвесиха над лъскав куб в пустата зала за заминаващи.
— Има ли вода? — попита Зеленика. — След това лечение се чувствам обезводнена.
Кореноплод й намигна, нещо, което не се случваше много често.
— Ето един малък трик, който научих на бойното поле.
Той извади плоска кутийка от малък джоб на колана си. Беше прозрачна и пълна с бистра течност.
— От това не можеш да пиеш много — отбеляза Бътлър.
— Повече, отколкото си мислиш. Това е специална кутийка: миниатюрен противопожарен кран. Водата е компресирана в малък обем. Стреляш в сърцевината на огъня и при сблъсъка компресорът се преобръща. Половин литър вода се излива върху пламъците. По-ефективно е, отколкото да излееш сто литра. Наричаме ги Пръскалки.
— Много добре — сухо каза Артемис. — Ако можехте да използвате оръжията си.
— Те не ни трябват — отговори Кореноплод и извади голям нож. — Може да се задейства и ръчно.
Той насочи върха на кутийката към отвора на една манерка и повдигна капачето. Съскаща струя вода потече в манерката.
— Ето, капитане. Никога не казвайте, че не се грижа за офицерите си.
— Хитро — призна Артемис.
— И най-хубавото е — продължи началникът, докато прибираше празната Пръскалка в джобчето на колана си, — че тези неща могат да се използват многократно. Трябва само да го заровя в снега и компресорът ще направи останалото, така че Вихрогон дори няма да ме упреква в разхищаване на екипировка.
Зеленика отпи голяма глътка и скоро бузите й възвърнаха здравия си цвят.
— Значи, ударна група на Бюа Кел ни устрои засада — започна да размишлява тя. — Какво означава това?
— Означава, че имате изтичане на информация — каза Артемис, като държеше ръцете си по-близо до топлината на куба. — Останах с впечатление, че тази мисия е строго секретна. Дори вашият Съвет не беше информиран. Единственият, който знаеше и не е тук, е кентавърът.
Зеленика скочи на крака.
— Вихрогон? Не може да бъде!
Артемис разпери длани.
— Проста логика. Нищо повече.
— Всичко това звучи логично — намеси се началникът, — но е само предположение. Трябва да преценим ситуацията. С какво разполагаме и какво знаем със сигурност?
Бътлър кимна. С началника бяха от една кръвна група. Войници.
Кореноплод сам отговори на въпроса си.
— Все още разполагаме със совалката, стига само да не ни следят. Имаме отделение, пълно с провизии. Предимно храна от Атлантида, така ще трябва да свикнете с риба и сепии.
— А какво знаем?
Артемис взе думата.
— Знаем, че гоблините имат източник на информация в ПНЕ. Знаем също, че след като се опитват да премахнат началника Кореноплод, ще имат нужда от труп. Най-голям шанс за успех имат, ако провеждат двете операции едновременно.
Зеленика прехапа устни.
— И това означава…
— Това означава, че под земята се извършва революция.
— Бюа Кел срещу ПНЕ? — присмя се Зеленика. — Това въобще не е проблем.
— По принцип може и да е така — съгласи се Артемис. — Но ако вашите оръжия не действат…
— Значи и техните не действат — довърши Кореноплод. — Теоретично.
Артемис се приближи до светещия куб.
— Най-мрачният сценарий: Убежище е завладяно от Бюа Кел и членовете на Съвета са или мъртви, или затворници. Честно казано, нещата изглеждат сериозни.
Феите не отговориха. Сериозни не бе точната дума за такава ситуация. Още по-точно беше катастрофални.
Дори Артемис бе донякъде обезсърчен. Това по никакъв начин не помагаше на баща му.
— Предлагам да си починем малко тук, да вземем провизии и да се отправим към Мурманск веднага щом имаме прикритието на облаците. Бътлър може да намери апартамента на този Васикин. Може би ще имаме късмет и баща ми ще е там. Разбирам, че без оръжията загубихме част от преимуществото си, но все още имаме изненадата на своя страна.
Няколко секунди никой не проговори. Цареше тягостна тишина. Всеки знаеше какво трябва да каже, но никой не искаше да го направи.
— Артемис — обади се накрая Бътлър, като сложи ръка на рамото на момчето. — Не сме в състояние да тръгнем срещу мафията. Нямаме никакво оръжие и партньорите ни трябва да слязат под земята, така че не разполагаме и с магия. Ако сега отидем там, никога няма да се върнем. Никой от нас.
Артемис впи поглед дълбоко в сърцевината на проблясващия куб.
— Но баща ми е толкова близо, Бътлър. Не мога да се откажа сега.
За собствена изненада Зеленика беше трогната от нежеланието му да се отказва въпреки думите на възрастните. Беше сигурна, че поне този път Артемис не се опитва да манипулира никого. Той бе просто момче, което имаше нужда от баща си. Може би съпротивителните й сили бяха на привършване, но тя изпита съжаление към него.