Когато тя беше лоша
- Автор: Бегшоу Луиз
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илвана Гарабедян
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Когато тя беше лоша». Краткое содержание книги:
Лита и Ребека са от два различни свята. Лита Моралес е момиче с латиноамериканска кръв от бедняшките покрайнини на Бронкс, но притежава две безспорни богатства: неустоим сексапил и остър ум. Амбицията й да преуспее я води до бляскавата кариера на фотомодел. И тогава среща изтънчения и неотразим Рупърт, в когото се влюбва. Скоро след годежа им той я напуска, като присвоява солидна сума от личната й сметка.
На 18 години Ребека Ланкастър наследява величествено имение в Англия, наред със семейния бизнес. За неговото управление е готов да й помогне елегантният й братовчед Рупърт, който я омайва със страст, каквато Ребека не познава. Но неговата цел не е само любовта, както Беки скоро разбира.
Двете изумително красиви жени обаче откриват, че отмъщението срещу общия им враг може да бъде много сладко…
Но дълбоко в себе си знаеше защо се събуди толкова рано.
Рупърт. Вълнуваше се заради Рупърт. Беки се бе притеснявала от срещата с него — от евентуалната сцена, от враждебността му. Миналата нощ, когато гостите напълниха Феърфийлд Корт, тя най-сетне почувства, че това място наистина й принадлежи. Тя бе домакинята и посрещаше гости в своя дом. Който Рупърт бе смятал за свой. Но той се държа толкова добре.
Беки обгърна тялото си с ръце и се загледа в красивото си имение. Правилно ли се изрази… че се е държал добре? Това не обобщаваше красивото му стройно тяло, тъмните му очи, нито чара му, нито начина, по който я гледаше, карайки стомаха й да се преобръща. И как само танцуваше с нея — толкова грациозно и уверено, сякаш цял живот е танцувал само валс! И как я защити, когато леля Виктория се появи и направи хаплива забележка за цената на партито! Той беше такъв… англичанин. Перфектният джентълмен. А и акцентът му… божичко… направо разтапящ. Беки бе забелязала как му се подмазват някои хора заради титлата му и как Рупърт ги бе сложил на мястото им. Докато беше в прегръдките му, тя се чувстваше така, сякаш е създадена само за това.
Оказа се приятно да й целуват ръка. Да я карат да се чувства толкова харесвана и желана. Вече нямаше значение колко много средства бе похарчил Рупърт за съдебното дело, то сякаш нямаше абсолютно нищо общо с нея.
Рупърт я бе погледнал открито в очите, когато го бе обсъждал с нея, за да може тя да почувства искреността му.
— Няма да те лъжа, Беки. Смятах, че имам права над Феърфийлд и според волята на баща ми се борех за къщата. Затова го направих. Надявам се, че ще уважиш това. Но всичко приключи, аз не тая лоши чувства и се надявам и с теб да е така.
— Абсолютно.
— Ако бях спечелил, ти винаги щеше да си добре дошла тук. Ти си част от семейството ми. Макар да сме далечни роднини — добави той и погледна гърдите й.
Беки усети как зърната й настръхват.
— И ти си винаги добре дошъл тук. По всяко време имам осем стаи за гости.
— Всъщност имаш десет — небрежно я коригира Рупърт. — Не забравяй допълнителните две над крилото за слугите.
После се усмихна и цялото му лице светна.
„Боже мой — помисли си Беки, — толкова е красив!“ И благодари на съдбата, че светлината в шатрата е приглушена и той не може да забележи изчервяването й.
— Надявам се балното ти тефтерче все още да не е запълнено, защото иначе ще трябва да го скъсам и да ти взема ново.
Тя се усмихна:
— Не, не е.
— Добре — уверено каза Рупърт, — защото сега, когато видях колко си красива, смятам да те запазя за себе си през цялата вечер. Винаги съм бил голям егоист. — Наведе се към нея и допълни чашата й с шампанско. — Защо не ми разкажеш за детството си?
Беки поклати глава:
— Толкова е скучно.
Той притисна с мускулестата си ръка нейната мека длан.
— Нищо, свързано с теб, не може да е скучно — отвърна й.
Беки въздъхна щастливо. Дори не усещаше умората. За една вечер се бе превърнала от самотно хлапе в приета от всички дама. А и Рупърт я вълнуваше.
Навярно бе лудост да мисли, че той се интересува от нея. Английските джентълмени бяха пословично чаровни. Може би от негова страна всичко бе само проява на добри маниери. Разбира се, тя беше красива, знаеше го. Но мъжете решаваха кое е красиво. Може би не бе неговият тип жена. Имаше малки гърди. Подхождаха на високата й слаба фигура. Беки разгърна кашмирения си халат и ги огледа изпитателно. Бяха малки, с дребни зърна и идеални като форма, но определено не и пищни. Дали не трябваше да си купи сутиен с подплънки? Но пък тогава нямаше ли той да се разочарова, когато го свали?
„Полека, малката.“ Дори не бе излизала с него, а вече планираше да скочи в леглото му. А той даже не се бе обадил още.
Беки поклати глава и отиде до банята, за да си вземе душ. Искаше да използва сешоара си, за да изпъне косата си с кръглата четка нагоре, и да избере най-добрата си козметика, за да прикрие сенките под очите. Защото ако той се отбиеше, искаше да е готова за него.
Влакът до Хошъм пътува два часа и половина. Лита плати скъпо и прескъпо за място в първа класа — струваше й се, че по-евтино би струвало да лети до Мексико, но така разполагаше с относително чиста седалка, празно купе и място, където да остане насаме с мислите си.