И няколко червени рози
- Автор: Дивер Джеффри
- Серия: Катрин Данс #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Ничева-Карастойчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «И няколко червени рози». Краткое содержание книги:
Преследваха я и очите на Травис Бригам — студени и тъмни под буйните вежди се насочват към бащата, сякаш героят му в играта, въоръжен с нож или меч, се кани да излезе от синтетичния свят и да пристъпи в реалния, за да нанесе гибелен удар.
Трябваше да върви. Веднага.
— Съжалявам — повтори Данс и прегърна баща си.
— Майка ти ще разбере.
Катрин изтича към колата, седна и запали двигателя. На излизане от паркинга погледна в огледалото за обратно виждане и видя Еди да излиза от входа на ареста. Майка й проследи отдалечаващата се кола.
Кракът на Данс се плъзна върху спирачката. Ала го отдръпна и натисна газта.
Майка ти ще разбере…
„Няма да разбере — помисли си Данс. — За нищо на света.“
14.
Въпреки че отдавна живееше на полуострова, Катрин Данс така и не успя да свикне с тукашната мъгла. Приемаше причудливи форми като герой от любимите фантастични книги на Уес. Понякога висеше на виещи се парцали, които те досягат като призрачни ръце. Понякога се събираше като дим в падините, замъглявайки всичко.
Най-често беше плътен чаршаф, издигаше се като облак и затъмняваше земята.
Точно такава беше днес.
Мъглата се сгъсти, когато Катрин, заслушана в „Раки & Кейвман“ — северноафриканска група, известна с перкусиите си — сви в тесен път, прекосяващ общински земи между Кармел и Пасифик Гроув. Наоколо се простираха предимно диви гори — борове, дъбове, евкалипти и брястове се извисяваха над гъстия храсталак. Данс подмина полицейската лента, без да обръща внимание на репортерите и камерите. „Заради престъплението ли са дошли или заради майка ми?“ — помисли си Данс.
Паркира, кимна на полицаите наоколо и тръгна към Майкъл О’Нийл. Закрачиха към ограденото с кордон място, където бяха открили втория кръст.
— Как е майка ти? — попита той.
— Зле.
Катрин се зарадва, че Майкъл е тук. Чувствата я заляха като вълна и застина онемяла, припомняйки си майка си с оковани с ръце белезници и разправията със социалната работничка.
Инспекторът се усмихна бегло:
— Видях те по телевизията.
— Телевизията?
— Коя беше жената? Онази, дето приличаше на Анджела Дейвис? Беше готова да я арестуваш.
— Заснели са го значи — въздъхна Данс.
— Ти изглеждаше… — той потърси точната дума — впечатляващо.
— Искаше да отведе децата в социалните служби.
О’Нийл я погледна шокирано.
— Заради Харпър — додаде тя. — Тактика. Без малко да остане без лакей. Не бих отстъпила за нищо на света. Наех Шийди за делото.
— Джордж? Добре. Не се огъва. Такъв ти трябва.
— О, и Овърби е пуснал Харпър в Бюрото. Да ми прерови папките.
— Невъзможно!
— Сигурно е проверявал дали съм укривала улики за случая с Хуан Милър. Чарлс каза, че е преглеждал и вашите документи.
— В шерифството? — гневно възкликна О’Нийл. — Овърби знае ли, че Харпър е нарочил Еди?
— Не знам. Поне е можел да поразмисли защо му е на човек от Сан Франциско да рови из папките ни. Оценка на натовареността, моля ви се! Нелепо.
И нейната ярост се надигна. Наложи си да я потисне.
Наближиха мястото, където край отбивката на шосето стърчеше кръстът. Приличаше на предишния: откършени клони, овързани с цветарска тел, и картонена табела с днешната дата.
Под него лежеше букет червени рози.
„Чие ли убийство символизира?“ — помисли си разтревожено Катрин.
А другите десет…
Кръстът беше забит в пръстта край черен път на километър от брега. Почти безлюдното и познато на малцина шосе отвеждаше напряко към магистрала № 68. По ирония на съдбата оттук щеше да минава новата магистрала, която Чилтън споменаваше в блога си.
От другата страна на платното стоеше свидетелят — бизнесмен на около четирийсет години. Явно беше брокер или застрахователен агент, ако се съдеше по вида му. Беше закръглен, коремът издуваше синята риза над пристегнатия колан. Лунички обсипваха челото и олисялото му теме. Хондата до него беше видяла и по-добри дни.
— Това е Кен Пфистър — представи го О’Нийл.
Ръкуваха се. Инспекторът заяви, че ще наглежда работата на криминалистите, и се насочи към кръста.
— Разкажете ми какво видяхте, господин Пфистър.
— Травис. Травис Бригам.
— Как познахте, че е той?
— Видях снимката му онлайн през обедната си почивка преди около половин час. Така го познах.