Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
Отидох на третия етаж и отключих малката лаборатория, която би изглеждала като останалите тук, ако не бяха различните уреди, използвани само за хистологично микроскопско изследване на тъкани. На една от работните маси имаше процесор за тъкани, който пресоваше и дехидрираше проби като черен дроб, бъбрек, далак и после ги потапяше в парафин. Оттам блокчетата отиваха в микротома, където се нарязваха на тънки ивици. Взех крайния продукт и се наведох над микроскопа.
Докато предметните стъкла съхнеха, претърсих лавиците и взех различни реактиви. Мислех за остров Танжер, където досега не бях имала случай. Бяха ми казвали, че там няма голяма престъпност, само пияници, което е обичайно за самотни мъже, прекарващи по-голямата част от живота си в морето. Сетих се за раците и изпитах желание Бев да ми бе продала някаква риба.
Намерих шише с боя на Николау и с помощта на капкомер капнах малко червена течност върху предметните стъкла, сетне ги покрих с други. Сложих ги в твърда картонена папка и тръгнах надолу, към моя етаж. Хората вече бяха започнали да идват на работа и ме поглеждаха озадачено, защото не си бях махнала маската и ръкавиците. Роуз прибираше мръсните чаши за кафе от бюрото ми и се вцепени, като ме видя.
— Какво става, за бога?
— Не съм сигурна, но се надявам, че нищо — отговорих аз, седнах зад бюрото и махнах покривката на микроскопа.
Роуз застана на прага и видя, че слагам предметно стъкло. Сигурно разбираше, че нещо не е наред.
— Мога ли да ти помогна с нещо?
Петното върху предметното стъкло се фокусира и увеличи четиристотин и петдесет пъти и аз добавих капка кедрово масло. После се вторачих във вълните от яркочервени еозиноепителиални клетки или телцата на Гуарниери в цитоплазмата, показващи наличието на вирус на шарка. Прикрепих към микроскопа фотоапарат и направих цветни снимки на онова, което предполагах, че жестоко е убило възрастната жена. Смъртта не й бе дала хуманен избор и ако бях на нейно място, бих предпочела пистолет или бръснач.
— Обади се в Центъра по медицина на Вирджиния и провери дали Филис е дошла на работа — обърнах се към Роуз. — Кажи й, че пробата, която изпратих в събота, не може да чака.
След час Роуз ме остави на ъгъла на Единайсета улица и Маршал стрийт, пред Центъра по медицина на Вирджиния, където бях специализирала съдебна медицина, когато не бях много по-възрастна от студентите, които обучавах сега. Сградата беше строена през шейсетте години и имаше фасада от безвкусни яркосини тухли, които се забелязваха от километри. Качих се в асансьор, пълен с лекари, които познавах, и студенти, които се страхуваха от тях.
— Добро утро.
— И на теб. Лекции ли имаш?
Поклатих глава.
— Трябва ми трансмисионният ви електронен микроскоп.
— Чу ли за аутопсията, която правихме онзи ден? — попита един от белодробните специалисти, когато вратите на асансьора се отвориха. — Пневмокониоза, причинена от прах от минерали. По-точно берилиоза. Виждала ли си такова нещо?
Стигнах до петия етаж и бързо влязох в лабораторията по патология, където се намираше единственият в града трансмисионен електронен микроскоп. Помещението беше пълно с фотомикроскопи и други езотерични уреди за анализ на размерите на клетките и третиране на лабораторните проби с въглерод за микроанализ с рентген.
По правило трансмисионният електронен микроскоп беше запазен за живите и най-често се използваше за бъбречни биопсии и специфични тумори, рядко за вируси и почти никога за проби от аутопсия. Като се имаха предвид настоящите ми потребности и вече починалите пациенти, беше трудно да предизвикам интереса на учени и лекари, когато болничните легла бяха пълни с хора, очакващи дума, която може да отсрочи трагичния край. Затова досега не бях карала микробиоложката Филис Краудър да действа незабавно. Тя обаче разбра, че този път е различно.
Докато вървях по коридора, познах английския й акцент. Доктор Краудър говореше по телефона.