Необикновена зараза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Необикновена зараза». Краткое содержание книги:
— Кога свършва сезонът на раците? — попитах аз. Бях загрижена повече за онова, което изнасят жителите на остров Танжер, отколкото как говорят.
— По това време на годината хвърлят мрежи на дъното на морето, за да вадят раци. Правят го цяла зима. Работят по четиринайсет-петнайсет часа на ден. Понякога ги няма по цяла седмица.
Най-сетне Мартинес намали и се приближихме до западния бряг, където бяха натрупани камъни, пробити лодки, ръждясали хладилници, коли и други отпадъци, за да се спре ерозията. Земята беше почти на едно ниво с водата. Видях къщи, църква и водонапорна кула.
Бавно минахме покрай блата и плитчини. Старият пристан беше отрупан с кошове за ловене на раци, направени от тел, и очукани дървени лодки. Мартинес изсвири със сирената и звукът раздра въздуха. Местните жители обърнаха към нас безизразните си груби лица и ни погледнаха така, както правят хората, когато отношението им невинаги е дружелюбно. Те се движеха насам-натам и шиеха мрежите си. Катерът спря до помпите с гориво.
— Изглежда, всички са тук. Шефът на полицията се казва Крокет. Дейви Крокет. Хайде — каза Мартинес, а очите му обходиха пристанището и бара, който, изглежда, не беше отворен по това време на годината.
Слязохме от катера. Вятърът беше студен като през януари. Не бяхме изминали много път, когато зад ъгъла бързо зави малък пикап. Стигна до нас и спря. От колата слезе млад мъж в сини джинси, черно зимно яке и шапка, на която пишеше „Полиция“. Очите му се стрелнаха към Мартинес, после към мен и накрая се вторачиха в онова, което носех.
— Е, оставям ви на Дейви — каза Мартинес, сетне се обърна към него и добави: — Това е доктор Скарпета.
Крокет кимна.
— Ще ви закарам до къщата на жената.
Бях чувала този диалект и преди. Говореха го в непристъпните планински дебри, където хората сякаш не бяха от този век.
— Ще ви чакам тук — обеща Мартинес и тръгна към катера.
Качих се в пикапа на Крокет и разбрах, че го почиства всеки ден.
— Предполагам, че сте влезли в къщата — казах аз.
Той включи двигателя и отговори:
— Не съм. Една от съседките е влязла. И когато ми съобщиха за това, се обадих в Норфък.
Крокет даде на заден ход, обърна и потегли. Погледнах през стъклото и видях малки бели дървени ресторанти с написани на ръка табели и пластмасови чайки, окачени на прозорците. Срещу нас се зададе камион, натоварен с телени кошове за ловене на раци, и свърна встрани, за да ни направи път. Хората караха велосипеди, които нямаха нито ръчни спирачки, нито скорости, а любимият им начин на придвижване, изглежда, бяха мопедите.
— Как се казва починалата? — попитах и извадих бележника си.
— Лила Прюит. Възрастна дама. Не знам на колко години беше. Продаваше рецепти на туристите. За ястия с раци и други неща.
Видях училището и гробищата. Надгробните плочи бяха наклонени, сякаш бе минал ураган.
— Кога за последен път е била видяна жива?
— В „Деби“. Може би през юни.
— Какво е „Деби“ и кой я е видял там?
— Магазин. „Деби и син“. Ще ви го покажа. Пазарувах там и я видях. Мисля, че беше през юни.
Произнасяше сричките по странен начин и думите се лееха от устата му като поток.
— А съседите й? Виждал ли я е някой?
— Не. От много дни.
— Тогава кой е намерил трупа?
— Никой.
Съвсем се обърках и отчаяно го погледнах.
— Госпожа Брадшоу отишла да поиска рецепта и усетила вонята.
— Качила ли се е в спалнята?
— Каза, че не е. Дошла направо при мен.
— Какъв е адресът на покойната?
— Вече пристигнахме — каза той и намали. — Скул стрийт.
Къщата беше облицована с боядисани в бяло дъски и се намираше на ъгъла, до местната методистка църква. Беше на два етажа. Прането още висеше на въжето. В осеяния с мидени черупки двор имаше стара дървена гребна лодка и телени кошове за ловене на раци. Покрай оградата, на която бяха наредени интересни, боядисани в бяло кутии, обърнати с процепите към улицата, растяха хортензии.
— Какви са тези неща? — попитах аз.
— Оттам Лила Прюит продаваше рецептите си. По четвърт долар. Пускаш парите в процепа. Госпожа Прюит не общуваше много с хората.
Сложих ръка на дръжката на вратата, а Крокет добави: