Лявата ръка на Бога
- Автор: Хофман Пол
- Серия: Лявата ръка на Бога #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лявата ръка на Бога». Краткое содержание книги:
— Затваряй си човката. Казаха ми в никакъв случай да не разговарям с теб, макар че не виждам защо. Като те гледам, не си твърде опасен.
Войникът го смушка още веднъж в корема, облегна се назад и замълча.
14.
— Как ще желаете да постъпя с тях? — попита Албин.
Випонд го погледна иззад писалището и се замисли.
— Те ме интересуват, но мисля, че е време да ги попритиснем. Искам да ръководите разпита им относно Изкупителите. Трябва да разберем повече за Светилището и да преценим, доколко ни засягат намеренията на Изкупителите. Междувременно ги пратете да се учат в Монд.
— Соломон Соломон няма да е доволен.
— Мили Боже — ахна Випонд. — Никой ли вече не слуша какво му се казва? Ако не е доволен, да се оплаче на когото си ще.
— Онези от Монд са високомерна пасмина, господин канцлер. На момчетата няма да им е лесно.
— Знам. Дръжте ги непрекъснато под око — искам да знам как ще реагират. Не им се сърдя, че ме излъгаха — на тяхно място бих сторил същото, — но искам да разчепкам цялата тази история.
И така два дни по-късно Кейл, Клайст и Хенри Мъглата се озоваха на Полето на съвършенството. С петдесет начинаещи ученици гледаха как още толкова млади аристократи Матераци загряват пред Соломон Соломон, върховен майстор на бойните изкуства в Монд. Той беше едър мъж с бръсната глава и очи по-студени от източния вятър през мразовит януарски ден.
Днес небето беше синьо и вятърът топъл. Новите ученици се възхищаваха на четиринайсет-петнайсет годишните руси младежи, които се разкършваха и отпускаха мускулите на почти еднаквите си, високи, удивително гъвкави и стройни тела. Чувството за самоувереност трептеше из въздуха около тях, докато раздвижваха дългите си крайници с невероятни извивки, или правеха лицеви опори на една ръка, като че мускулите им черпеха сила от някакви вълшебни машини. Четирийсет и седемте новаци гледаха със страхопочитание. Това бяха синове на богати търговци, платили на Соломон Соломон солидни суми за възможността деца от простолюдието да общуват всеки ден с Матераците. Заради хлапетата от Келявите земи, заели три от местата в последния момент, Соломон Соломон щеше да загуби по повече от хиляда долара на година. И затова днес леденото му сърце бе още по-ледено от обичайното.
Всеки от новаците беше поставен под различен щит и макар да не разбираше какво представляват те, Кейл забеляза, че всеки от загряващите Матераци има значка на гърдите и някои от тях са със същите изображения като на щитовете зад някои от учениците. Мина известно време преди да открие носителя на значката, съвпадаща с неговия щит. Той приличаше на останалите, само че беше още по-висок, по-рус, по-изящен и силен. Движеше се с изключителна бързина, докато имитираше схватки с неколцина противници и макар да сдържаше ударите, неминуемо поваляше по гръб всеки от тях. За малко Кейл се завъртя да огледа богатото въоръжение, подготвено за всекиго от курсантите — шест вида мечове; къси, средни и дълги копия, секири и още няколко вида оръжия, каквито виждаше за пръв път.
— Хей, ти! ТИ! СТОЙ НА МЯСТО!
Това бе гласът на Соломон Соломон, който гледаше яростно Кейл. Инструкторът слезе от грубо скования подиум с бойни чучела, откъдето наблюдаваше загряването, и тръгна право към Кейл, без да го изпуска нито за миг от поглед. Упражненията на терена спряха и младите Матераци зачакаха да видят какво ще стане. Не им се наложи да чакат дълго. Щом стигна до Кейл, Соломон Соломон му зашлеви жестока плесница. Наоколо неколцина избухнаха в злорад смях, както се случва, когато атлет се препъне на състезание или изтощен боксьор поеме удар, който ще го повали в безсъзнание за няколко часа.
Макар че залитна, Кейл не падна, както бе очаквал Соломон Соломон. Когато главата му се върна на място, той нито възрази, нито погледна гневно инструктора — имаше твърде богат опит с произволното насилие и неразбираемия гняв на властимащите, за да си позволи подобна грешка.
— Знаеш ли какво направи?
— Не, сър — каза Кейл.
— Не, сър? Дръзваш да ми кажеш, че не знаеш?
Думите бяха изречени с целия натрупан гняв на човек, който без никаква приемлива причина губи хиляда долара годишно. Той отново удари Кейл. След третия удар Кейл осъзна грешката си. В Светилището да паднеш от удар означаваше да си изпросиш нов; тук явно действаше обратното правило. Той послушно падна на пода.
— Занапред — изкрещя Соломон Соломон — гледай право напред, наблюдавай учителя си и не откъсвай очи от него. РАЗБРА ЛИ?