Когато боговете се смеят
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #22
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Когато боговете се смеят». Краткое содержание книги:
— Добре, вземате си сока и после какво? За какво може да се разговаря сред такъв шум? От такива децибели нормален човек ще започне да го цепи главата.
— Не, нас не ни цепеше. Но е трудно да се разговаря, за това сте прав. Ние изобщо влизахме в такива клубове, когато се чувствахме много уморени или при лошо време. Валера свършваше работа към десет вечерта, да отидем на ресторант — скъпо, вярно, има и по-евтини заведения, но в единайсет тях ги затварят. Обикновено се разхождахме или отивахме у приятели. Не си ходехме на гости, така че, когато нямаше къде да се денем, а не искахме да се разделяме, отивахме в нощен клуб. Който се случеше най-близо. Нямахме постоянен клуб.
— Ясно. А групата „Би Би Си“ харесва ли ви?
Дина съсредоточено сбърчи челце, сякаш не разбираше въпроса.
— „Би Би Си“ ли? Каква е тази група?
— Групата, която е свирела онази вечер в клуб „Херакъл“.
— А, тази ли… На Валера никак не му хареса как пеят. Изобщо нищо в тях не му хареса. Право да си кажа, и на мен.
— Откъде знаете, че групата не му е харесала?
— Ами той ми каза — отговори учудено момичето.
— Кога ви го каза?
— Просто веднага, там.
— Какво именно каза?
— Ами… че не му харесва. Господи, какво значение има това?
— Дина, това е много важно, повярвайте ми. Постарайте се да си спомните точните думи на Валерий за групата, която е свирела тогава.
— Какви глупости… Просто се чудя защо ме питате това. Ами просто каза, че всички са бездарни, че песните им хич ги няма, само танцьорът им що-годе го бива, а певицата е направо за боклука.
— Какво значи „песните им хич ги няма“? — не разбра Михаил.
— Валера казваше така, когато смяташе, че и думите, и музиката са лоши.
— Ясно. А за певицата? Обясни ли някак защо тя не му харесва?
— Каза… — Дина отново се замисли, в очите й бликнаха сълзи, готови всеки момент да се затъркалят по нежните й бузи. — Каза, че няма глас, а това, което пее, си го вади от задника. Вярно, грубо беше, но нали искахте точно… Това каза.
— Нещо друго?
— Каза също, че тя няма капчица мозък, щом не може да разбере дори такъв примитивен текст. Тоест имаше предвид, че тя дори не разбира за какво пее. Смяташе, че стилът на изпълнението не отговаря на текста на песента. Валера много силно чувстваше тези неща и винаги се ядосваше, ако някой певец пееше глупаво.
— Глупаво пеене? — попита Доценко. — Интересен израз, не бях го чувал. Какво означава?
— Означава точно това — че певецът не разбира смисъла на думите или не умее да го предаде. Движи се погрешно, интонацията е невярна, с една дума, нищо не е, както трябва. Еталон за Валера беше Алла Пугачова, той я смяташе за гениална актриса и сравняваше всички изпълнители с нея. Естествено, никой не му харесваше. Знаете ли, Валера беше много строг ценител, дори жесток, и не смекчаваше изразите си. За тази певица каза такива неща, че дори ми е неудобно да ги повторя.
— Е, няма как — усмихна се Доценко, — ще се наложи да ги повторите. И сега аз ще ви обясня защо. Близо до вас е стоял човек, който е чул всичко това. Ние смятаме, че именно той е убил Валерий.
С приятелите на Николай Курбанов разговорът мина много по-лесно — нали фаталната вечер в клуб „Нощна пеперуда“ беше само преди няколко дни. Заедно с Курбанов, който, за разлика от Фризе наистина е бил почитател на „Би Би Си“, в клуба били още три момчета и две момичета. Със съвместни усилия бързо се установи, че Курбанов, който въпросната вечер се оказал без момиче, описвал надълго и нашироко какво и в каква последователност щял да направи, ако се озовял в едно легло със солистката на групата Светлана Медведева. Обяснявал не толкова артистично, колкото цинично. Когато един от приятелите му се усъмнил в реалността на подобна перспектива, защото на толкова красива певица едва ли щял да й притрябва Колка с неговите вечни парични проблеми и липса на терен и кола, Курбанов започнал много авторитетно да го опровергава, като привеждал като аргументи незнайно откъде взели се сведения колко лесна и невзискателна била Светлана. Че със сигурност знаел, че тя била готова да легне с всеки, който я привика с пръст, а понякога дори си плащала, ако момчето й харесвало, но не й обръщало внимание. И че колкото по-долно било положението на претендента, колкото по-малко ум, красота и пари имал, толкова по-големи били шансовете му за креватна победа, защото Светка обожавала всякакви мръсотии и мерзости, толкова развалена била. Естествено всичко това, изречено с далеч не изискани изрази.