Ако жените пожелаят
- Автор: Полякова Татьяна Викторовна
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ако жените пожелаят». Краткое содержание книги:
Присъстващите ме забелязаха. Лома също извърна глава и тъкмо се канеше да изчурулика тъпанарското си „Ладенце“, когато се приближих плътно до него и изревах:
— Коя е?
Мога да се закълна, че Лома се изплаши.
— Лада… — подхвана той и разпери ръце.
— Коя е? — повторих, премествайки поглед от мъжлето си към жените край масата. Всички се вцепениха и сякаш се лишиха от дар слово, включително и любимият ми, в смисъл че той се опитваше да каже нещо, но то се получаваше някак нечленоразделно. — Не искате да ми кажете, така ли? — усмихнах се аз. — Толкова по-зле за вас, скъпи мои…
След което сграбчих покривката и я свлякох от масата на пода. Жените се разпищяха, мъжете започнаха да псуват, а аз казах: „Весели се, скъпи мой“, вирнах победоносно глава и се изнесох от кръчмата.
Някой дотърча до мен с коженото ми палто и докато аз го поемах от чуждите ръце, Лома се появи. Сърцето ми се сви, тъй като мъжлето ми беше страховито в гнева си, а сега то би трябвало да е разгневено. И глухо простенах, щом видях физиономията му.
— Лада, какви ги вършиш, да не си полудяла? — започна бързо Лома и ме сграбчи в ръцете си.
— Предупредих те — изръмжах в отговор.
— Какви ги дрънкаш? Жената на Зверчето има рожден ден, дойдох само да я поздравя, хората ме поканиха, близки са ми… Изпих една чаша, поседях пет минути и тъкмо се канех да си тръгна за вкъщи…
— Лъжеш — освирепях аз.
— Защо се държиш толкова неадекватно! — плесна с ръце Лома и с този жест много ми напомни за моята баба. — Хората имат празник…
— Не ти вярвам — казах жално за всеки случай.
— Господи боже мой, сто пъти съм ти повтарял, че не ми трябва никой друг, освен теб. — Направих се на засрамена, а Лома посегна да ме целуне. — Ладенце, слънчице мое, недей така. Честна дума, жената на Витя има рожден ден и празнуват с приятели, попитай ги, ако не вярваш… Искаш ли да ти покажат личните си карти?
В този момент аз наистина се засрамих, защото може би тези жени всъщност бяха насядали край масата с мъжете си, а аз им развалих празника.
— Не ме ли лъжеш? — попитах с надежда.
Лома въздъхна тежко. Измъкнах носна кърпичка от чантата си, разплаках се от сърце и започнах да се жалвам от живота:
— Обаждам ти се по телефона, а някакъв глупак ми вика: „Той е в ресторанта“. Сепнах се и го попитах: „С мадами ли е?“, а пък той започна да върти и да суче. Само дето не откачих. А пък ти седиш тук и тая гримираната до теб…
— За какъв дявол ми е тя? — плесна отново с ръце Лома.
— Тези наистина ли са им жени?
— Да…
— Гена, какво направих, а? — изплаших се съвсем искрено аз.
— Нищо, голяма работа… Ей сега ще сложат масата наново, престани да ревеш. Ела, ще те запозная с всички, за да не си мислиш разни неща.
— Срам ме е — промърморих аз.
— И таз добра! Ако щеш, можеш да срутиш цялата кръчма. Кой е собственикът тук? На който не му харесва, да се омита. Да вървим. — Лома ме хвана за ръката.
— Гена — прошепнах аз, — изпрати някого да купи цветя за рожденичката.
Лома кимна и веднага повика едно чорлаво момче.
Край масата цареше мълчание, тя беше сервирана отново, но от веселбата нямаше и помен.
— Извинете — казах аз и се усмихнах. — Имам лош характер и страшно много обичам мъжа си.
С известно притеснение изпихме по една чаша за рожденичката. Сетне се появи момчето с букета и хората малко се пооживиха. Лома сияеше като тиган на месечина и ми късаше нервите повече от обикновено.
А когато тъкмо започнах да изпитвам известно удоволствие от общуването си с хората, той ме повлече да танцуваме и ми зашепна в ухото:
— Хайде да се прибираме вкъщи, да вървят всички по дяволите…
Моментално изобразих бойна готовност и буен възторг, като в същото време си мислех: „Да пукнеш дано, дяволите да те вземат…“, но това не беше всичко. Тази вечер Лома бе решил да ме довърши. Веднага щом се качихме в колата, той грабна от задната седалка един огромен букет и го мушна в ръцете ми. Аз ахнах, изписках и замрях от щастие. Непоносимо доволният Лома заяви:
— Как така ще пращам момчетата да купуват цветя за чужди жени? А собствената си ще оставя без цветя, така ли? — След което посегна да ме целува и веднага започна да ми досажда: — Ладенце, обичаш ли ме?