Приключението на коледния пудинг

Лили вдигна глава и отметна косата си назад. Не след дълго заговори тихо, но ясно.

— Ще ви кажа истината, мосю Поаро. Сега вече виждам, че е абсурдно да не го направя. Истинското ми име е Лили Нейлър, а Хъмфри е единственият ми брат. Преди няколко години, когато беше в Африка, той откри златна мина или по-скоро бих казала, че откри признаци, които сочеха наличие на злато. Не мога да ви го кажа точно, защото не разбирам техническите подробности, но става дума за това. Изглеждаше вероятно мината да е голяма и Хъмфри се върна, за да се обърне към сър Рубън Астуел с надеждата да го заинтересува. Дори и сега не съм наясно каква е истината, но предполагам, че сър Рубън е изпратил експерт, за да проучи, защото впоследствие съобщи на брат ми, че докладът на експерта е бил неблагоприятен и че Хъмфри е направил голяма грешка. Брат ми се върна в Африка с една експедиция и му загубих следите. Предполагаше се, че той и експедицията са изчезнали. Малко по-късно бе образувана компания, която да експлоатира златните находища „Мпала“. Неочаквано брат ми се завърна в Англия. Стигна до извода, че тези златни находища са същите, които той е открил. Сър Рубън Астуел явно нямаше нищо общо с тази компания и изглежда бяха открили друго място със злато. Но брат ми не повярва. Беше убеден, че сър Рубън го е измамил. Започна да става все по-настоятелен и невъздържан. Двамата с него сме сами на този свят, мосю Поаро, и след като се наложи сама да се издържам, реших да започна работа тук, в тази къща, и да се опитам да открия дали има някаква връзка между сър Рубън и златните находища „Мпала“. По очевидни причини скрих истинското си име и ще си призная честно, че използвах подправени препоръки. За работата тук се явиха много кандидатки. Повечето от тях имаха по-добра квалификация от моята, така че… е, мосю Поаро, написах едно чудесно писмо от името на херцогинята на Пъртшир, за която знаех, че е заминала за Америка. Помислих си, че мнението на една херцогиня би оказало особено въздействие върху лейди Астуел, и се оказах права. Тя нае мен. Оттогава изпълнявам ролята на отвратителния персонаж — шпионин. Доскоро безуспешно. Сър Рубън не беше от хората, които лесно разкриват служебните си тайни, но когато Виктор Астуел се върна от Африка, се оказа, че е по-непредпазлив в приказките си. Започнах да се убеждавам, че в крайна сметка Хъмфри не е сбъркал. Около две седмици преди убийството дойде брат ми. Аз се измъквах тайно късно вечер, за да се срещам с него. Разказвах му каквото съм научила от Виктор Астуел и той много се въодушевяваше. Уверяваше ме, че съм на прав път. Но после нещата се объркаха. Сигурно някой ме е видял как излизам нощно време и е докладвал на сър Рубън. Той стана подозрителен и започна да проучва препоръките ми. Скоро открил, че са подправени. Кризата настъпи в деня на убийството. Според мен подозираше, че целта ми е бижутата на жена му. Каквито и да са били подозренията му, нямаше никакво намерение да позволи да остана в „Мон Репо“. Съгласи се обаче да не ме съди заради препоръките. Лейди Астуел бе изцяло на моя страна и яростно се противопостави на сър Рубън.