Приключението на коледния пудинг
- Автор: Кристи Агата
- Серия: Еркюл Поаро #33
- Язык: болгарский
- Переводчик: Румяна Стоянова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Приключението на коледния пудинг». Краткое содержание книги:
— Вие щяхте да го забележите, нали?
— Ами да, сър. Виждате ли, не е много обичайно. Искам да кажа, че господата излизат, за да вечерят, но след вечеря не излизат, защото… ами то тук няма къде да се ходи.
Забавленията в село Абътс Крос се свеждаха до голф и нищо друго, освен голф.
— Така е — съгласи се Поаро. — Значи според вас, мадмоазел, никой от гостите ви не е излизал през онази вечер?
— Капитан Ингланд и съпругата му бяха навън на вечеря.
Поаро поклати глава.
— Не това имам предвид. Ще проверя в другия хотел. Казва се „Майтър“, нали?
— О, да, „Майтър“ — нацупи устни госпожица Лангдън. — Разбира се, всеки, който е отседнал там, може да е излизал през нощта.
В тона й се долавяше пренебрежение. Поаро тактично се оттегли.
Десет минути по-късно той разигра същата сцена, този път с госпожица Коул, безцеремонната управителка на „Майтър“. Хотелът не бе така претенциозен като другия и се намираше близо до гарата.
— Имаше един господин, който закъсня през онази нощ. Доколкото си спомням, върна се около дванайсет и половина. Беше му нещо като навик да се разхожда нощно време. Нека си помисля как се казваше. В момента не се сещам.
Тя придърпа към себе си голямата регистрационна книга и започна да прелиства страниците.
— Деветнайсети, двайсети, двайсет и първи, двайсет и втори. А, ето! Нейлър. Капитан Хъмфри Нейлър.
— Отсядал ли е тук и преди? Познавате ли го добре?
— Преди две седмици дойде за пръв път. Спомням си, че излезе вечерта.
— Дошъл е да играе голф, така ли?
— Предполагам — каза госпожица Коул. — Повечето господа идват за това.
— Така е — кимна Поаро. — Е, мадмоазел, безкрайно съм ви благодарен и ви желая приятен ден.
Той се върна умален в имението. На няколко пъти извади нещо от джоба си и го разгледа.
— Трябва да го направя — промърмори, — и то при първа възможност.
Щом влезе в къщата, веднага потърси Парсънс, за да разбере къде е госпожица Маргрейв. Той му каза, че тя е в малкия кабинет и се занимава с кореспонденцията на лейди Астуел. Поаро сякаш се зарадва на получената информация.
Намери без затруднение малкия кабинет. Лили Маргрейв седеше на бюрото до прозореца и пишеше. В стаята нямаше никой друг. Поаро внимателно затвори вратата зад себе си и се приближи до момичето.
— Мога ли да ви отнема няколко минути, мадмоазел? Ще бъдете ли така любезна?
— Разбира се.
Тя бутна настрани писмата и обърна глава към него.
— Какво мога да направя за вас?
— Разбрах, мадмоазел, че в нощта на трагедията, когато лейди Астуел е отишла при съпруга си, вие сте се прибрали в стаята си и сте си легнали. Така ли е?
Момичето кимна.
— Случайно да сте слизали отново долу?
Тя поклати отрицателно глава.
— Струва ми се, мадмоазел, казахте ми, че вечерта не сте ходили до високата стая.
— Не си спомням да съм ви го казвала, но това е истина. Тогава не съм ходила там.
— Странно — промърмори той и повдигна вежди.
— Какво искате да кажете?
— Много странно — промърмори отново Еркюл Поаро. — А как тогава ще обясните това?
Той извади от джоба си малко парченце зелен шифон, по което имаше петна, и го показа на момичето.
Изражението на лицето й не се промени, но по-скоро почувства, отколкото чу, че тя малко по-рязко си пое дъх.
— Не ви разбирам, мосю Поаро.
— Научих, че в онази вечер сте носили зелена рокля от шифон. Това… — потупа парченцето плат в ръката си — … е било откъснато от нея.
— И сте го намерили във високата стая? — попита рязко момичето. — Къде точно?
Еркюл Поаро впери очи в тавана.
— Нека приемем за момента… само във високата стая.
За пръв път в погледа на Лили проблесна страх. Тя понечи да заговори, но се спря. Поаро видя как малките й бели ръце силно стискат ръба на бюрото. Най-сетне тя измънка:
— Чудя се дали все пак не съм влизала във високата стая онази вечер. Имам предвид преди вечеря. Не, не мисля. Почти съм сигурна, че не съм. Ако това парченце е било във високата стая през цялото време, струва ми се твърде невероятно, че полицията не го е намерила.
— Полицията не забелязва онова, което забелязва Еркюл Поаро — рече назидателно детективът.
— Може би съм се отбила там за минутка преди вечеря — предположи Лили Маргрейв. — А може да е било предната вечер. Тогава бях със същата рокля. Да, почти съм сигурна, че е било предната вечер.