Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Добре, щом ме питаш — продължи Ан, — мисля, че би имало значение, ако някой те обвини. Бих желала да те попитам защо смяташ, че това ще стане. Защо?
— Не смятам.
Тя му обърна гръб, тръгна по алеята и когато стигна до края й, спря с наведена глава.
Гай тръгна подире й.
— Ан, ти наистина ме познаваш. По-добре от всеки друг. Не искам да имам тайни от теб. Просто ми хрумна и те попитах! — Усети, че прави признание — с последвалото облекчение го обзе и внезапната увереност, че Бруно не е и няма да изпрати писмото: убеден бе в това, също както по-рано бе убеден, че вече го е сторил.
Ан припряно избърса една сълза от крайчеца на окото си.
— Само едно те моля, Гай. Да престанеш да очакваш най-лошото — за всичко!
— Добре — съгласи се той. — Да, добре, разбира се!
— Да вървим в колата.
Прекараха заедно деня, после вечеряха у дома й. Нямаше писмо от Бруно. Гай прогони мисълта от ума си, сякаш бе преодолял криза.
Към осем часа вечерта в понеделник мисис Макаусланд го повика на телефона. Беше Ан.
— Скъпи… малко съм разтревожена.
— Какво има? — Но вече знаеше.
— Получих писмо. В сутрешната поща. За онова, което спомена в събота.
— По-точно?
— За Мириам — на пишеща машина. И без подпис.
— Какво пише? Прочети ми го.
Ан зачете с разтреперан глас, но както винаги отчетливо:
— Уважаема мис Фокнър. Навярно ще ви заинтересува фактът, че Гай Хейнс е по-дълбоко замесен в убийството на жена си, отколкото официално се смята. Ала истината ще излезе наяве. Би трябвало да сте наясно, в случай че възнамерявате да се омъжите за подобна двойствена личност. Освен това пишещият тези редове знае, че Гай Хейнс няма да остане дълго на свобода. Подписал се е с Приятел.
Гай притвори очи.
— Божичко!
— Гай, знаеш ли кой би могъл да бъде?… Гай? Ало?
— Да — отвърна Гай.
— Кой?
По гласа й усети, че просто е уплашена, че му вярва, страхува се само за него.
— Не зная, Ан.
— Наистина ли, Гай? — разтревожено попита тя. — Би трябвало да знаеш. Нещо би трябвало да се предприеме.
— Не зная — повтори Гай и се начумери. Чувствуваше се като хванат в капан.
— Сигурно ще се сетиш. Помисли, Гай. Някой, който би могъл да ти е враг.
— Пощенското клеймо откъде е?
— Гранд Сентръл. Хартията е абсолютно обикновена. Нищо особено.
— Запази ми писмото.
— Разбира се, Гай. Няма да кажа на никого. Имам предвид родителите си. — Ан замълча. — Сигурно ще се сетиш, Гай. В събота имаше някакви подозрения… нали?
— Не е вярно. — Гърлото му се сви. — Случват се понякога и такива неща след съдебно следствие, нали разбираш… — Обзет бе от стремежа да прикрие Бруно така старателно, сякаш Бруно бе самият той и той бе престъпникът. — Кога можем да се видим, Ан? Мога ли да дойда сега?
— Ами аз… с мама и татко сме поканени на някакво тържество с благотворителна цел. Кога да ти изпратя писмото? С бърза поща утре сутринта ще го получиш.
Писмото пристигна сутринта заедно с поредното писмо от Бруно — последният параграф звучеше дружелюбно, но и заканително, споменаваше за писмото до Ан и предупреждаваше, че ще има още.
22
Гай се изправи и седна на ръба на леглото, закри лице с ръцете си, после бавно ги отпусна. Нощта заграбваше мислите му и ги изкривяваше — нощта и мракът, и безсънието. Все пак и нощта имаше своя истина. Човек просто преценяваше истината от различна гледна точка, ала истината си оставаше истина. В случай, че й разкриеше всичко, не би ли сметнала, че той има известна вина? Би ли се омъжила за него? Та как би могла? Що за чудовище беше той, щом можеше да остане в стая, където, в едно от чекмеджетата, се намираха плановете за убийство и оръжието, с което трябваше да бъде извършено?
Залови се да разглежда лицето си в огледалото в слабата виделина на зората. С тази полегата извивка вляво устата не приличаше на неговата. Пълната му долна устна се бе изтънила от напрежение. Помъчи се да задържи погледа си върху една точка. Очите му, с бледи кръгове отдолу, го гледаха вторачено, сякаш съществуваха отделно от него и сурово и осъдително се взираха в своя мъчител.
Да се опита да поспи или да се облече и да излезе да се поразходи? Стъпваше леко по килима, като избягваше несъзнателно онова място до креслото, където подът скърцаше. По-безопасно е да прескачаш скърцащите стъпала, съветваше Бруно в писмата си. Както вече ти обясних, стаята на баща ми е точно отдясно. Всичко съм премислил, всякакви изненади са изключени. Виж на картата къде е стаята на Хърбърт (иконома). В цялата къща само тук минаваш покрай жива душа. Там, където съм отбелязал с X, подът в коридора скърца… Гай се хвърли на леглото. Каквото и да се случи, не бива да се опитваш да се отървеш от лугера между къщата и гарата. Знаеше всички подробности наизуст, от скърцането на кухненската врата до цвета на килима в коридора.