Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
- Автор: Хайсмит Патриция
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:
— Гай! — възмутено извика Бруно.
Гай го сграбчи отпред за яката. Отведнъж и двамата престанаха да се бият.
— Още отначало ме позна! — яростно кресна Бруно. — Копеле такова!
— Какво правиш тук? — Гай го изправи на крака.
Кървящата уста се разтегли, сякаш щеше да заплаче.
— Пусни ме!
Гай го блъсна. Бруно се свлече като чувал на земята и с мъка се изправи отново.
— Добре, убий ме, щом искаш! Можеш да кажеш, че е било при самозащита! — захленчи той.
Гай хвърли поглед към къщата. Бяха се отдалечили доста навътре в гората.
— Не искам да те убивам. Ще те убия, ако те хвана още веднъж насам.
Бруно се изсмя с усмивка на победител.
Гай направи заплашително крачка напред. Не искаше отново да докосва Бруно, въпреки че само преди минута се бе бил с него с единствената мисъл: „Убий го, убий го!“ Знаеше, че дори и да го убие, не е по силите му да накара Бруно да спре да се смее.
— Махай се.
— Готов ли си да свършиш тая работа след две седмици?
— Готов съм да те предам в полицията.
— Готов си да се предадеш? — пискливо се присмя Бруно. — Готов си да разкажеш всичко на Ан, а? Готов си да прекараш следващите двайсет години в затвора? Е, добре, и аз съм готов! — Той смирено долепи длани. Очите му горяха като живи въглени. Клатеше се като зъл горски дух, току-що изникнал иззад усуканото черно дърво.
— Намери друг за гнусното си дело — измърмори Гай.
— Виж го ти него! Теб те искам, теб съм те намерил, и точка! — Смях. — Ще започна с приятелката ти, ще й кажа всичко. Довечера ще й пиша.
Залитна, спъна се и едва не падна, но продължи да се клатушка нататък — отпуснат и безформен силует. Извърна се и извика:
— Освен ако ти не се обадиш до ден-два.
Гай каза на Ан, че се е бил с някакъв тип, който се навъртал в гората. Само окото му беше насинено при сбиването, ала не виждаше друг начин да остане в къщата и да не ходи до Олтън на другия ден, освен да се преструва на сериозно пострадал. Каза, че оня го е ударил в стомаха и не се чувствува добре. Мистър и мисис Фокнър се разтревожиха и поискаха от полицая, който дойде да огледа наоколо, непременно да им изпратят охрана за следващите няколко нощи. Ала това не бе достатъчно. Гай държеше да бъде в къщата, ако Бруно се върнеше. Ан му предложи да остане и в понеделник, за да има кой да се грижи за него, ако се почувствува зле. Гай остана.
Нищо не можеше да се сравни със срама, който го мъчи през двата дни, прекарани у Фокнърови. Срамуваше се, че изпитва нужда да остане, срамуваше се, че сутринта в понеделник влезе в стаята на Ан и погледна на бюрото, където прислужницата оставяше пощата, дали няма писмо от Бруно. Писмо нямаше. Ан тръгваше за работа, преди да донесат пощата. Сутринта в понеделник Гай прегледа пристигналите за нея четири-пет писма върху бюрото, а после се измъкна като крадец от стаята й — боеше се да не би прислужницата да го види. Но нали често влизаше в стаята на Ан, когато нея я нямаше! От време ма време се скриваше за малко в нейната стая, когато къщата гъмжеше от народ. Ан обичаше да го заварва тук. Той застана на прага и облегна глава на рамката, оглеждайки безпорядъка — неоправеното легло, прекалено големите за лавиците книги по изкуствата, последните й скици, закачени с кабарчета върху ивица зелено лико на стената, чашата с разтворена синя боя в ъгъла на масата, която бе забравила да изплакне, коприненото шалче в кафяво и жълто върху облегалката на стола, от което очевидно в последния момент се бе отказала. Още ухаеше на гардения от парфюма, с който леко се бе пръснала, преди да тръгне. Той копнееше да слее живота си с нейния.
Остана до вторник сутринта — писмо от Бруно нямаше — и тръгна за Манхатън. Беше се натрупала работа. Дразнеха го хиляди неща. Договорът с компанията за недвижими имоти „Шоу“ за новата административна сграда още не бе уреден. Животът му бе дезорганизиран, без посока, по-объркан дори от времето, когато му съобщиха за убийството на Мириам. Тази седмица не получи писмо от Бруно освен онова, което го чакаше още в понеделник. Бе кратко писъмце, в което Бруно пишеше, че майка му, слава богу, била по-добре и можел вече да излиза от къщи. Майка му прекарала тежка пневмония и той стоял край нея последните три седмици.
Вечерта в четвъртък тъкмо се бе прибрал от заседание в един клуб на архитекти, когато хазяйката му, мисис Макаусланд, му съобщи, че го търсили три пъти по телефона. Още докато разговаряха в преддверието, телефонът пак иззвъня. Обаждаше се Бруно — мрачен и пиян. Попита го иска ли най-сетне да си поговорят сериозно.
— Знаех си, че няма да искаш — заяви Бруно. — И преди да затвори, добави: — Писах на Ан.