Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
— Откъде знаехте, че ще сме тук? — попита Хилтс, като затвори вратата.
— Следя ви, откакто напуснахте Веноза — призна Симпсън. Запали двигателя, включи на задна и обърна. Спря, включи на първа и безшумно се изнесе от паркинга, после зави наляво и мина покрай хотела, откъдето беше откраднал колата. — Забелязах приятелчето в багажника да ви дебне на гарата в Милано и се залепих за него. Реших, че може да ви потрябва помощта ми.
Караха през пустата долина, обгърнати от нощния мрак. След няколко минути напуснаха магистралата и поеха по тесен второкласен път, който се виеше нагоре през надвисналите планини.
— Къде отиваме, ако ми позволите да попитам? — поинтересува се Хилтс.
— Нагоре — отговори Симпсън — и обратно.
През следващите двайсет минути фаровете на мерцедеса осветяваха тесен, настлан с чакъл път, и скали от едната страна, нисък парапет и тъмна пропаст от другата. Най-сетне стигнаха някакво разширение на пътя, подобно на малко плато на планинския склон и отначало Фин си помисли, че е наблюдателна площадка за туристи.
— Къде сме сега? — попита с раздразнение Хилтс, когато отбиха от пътя.
— По средата към Ле Сарасин — отговори Симпсън с отлично френско произношение. — Планината.
Светлината от фаровете се плъзна по странна постройка с формата на луковица, издигната в самия склон на планината. От двете страни на издутината от бетон имаше стени от реден камък, а по средата голяма стоманена врата, надупчена с огромни нитове. Постройката явно беше много стара, изветрелият цимент беше потъмнял и напукан, фасадата се ронеше, а вратата бе ръждясала.
— Какво е това? — попита Фин.
— Техническото наименование е un gros ouvrage — голямо укрепление. Подземен форт, който, грубо пресметнато, побира триста и петдесет души. Това е главният вход. Ако се вгледате, ще видите останките от теснолинейка, с която са докарвали амунициите и продоволствието. В скалата са прокопани няколко километра тунели и бункери. Оттук са държали на прицел всеки, който е влизал в долината. Отзад има маршрут, катерачите го наричат Обсерваторията. Името му приляга. Бил е предназначен за преден предупредителен пост при евентуално нападение на италианците. — Симпсън поклати глава. — Което, разбира се, никога не се случило. Мусолини имаше много качества, но му липсваше гръбнак.
— Гръбнак? — повтори Хилтс.
— Кураж — поясни Симпсън. — Онова, на което вие, янките, му викате яки топки.
Шишкото с туидено сако внезапно отби мерцедеса и врътна ключа. Остави само фаровете, насочени право в желязната врата с нитовете.
— Защо не оставим нашия приятел в багажника? — попита Хилтс.
— В днешни дни наистина стана много трудно да се отървеш от труп — въздъхна възрастният мъж. Протегна се и извади фенерче от жабката, после слезе от колата. Фин и Хилтс слязоха след него и отидоха при багажника. — Ври от полиция, камери навсякъде, качествен контрол в месокомбинатите. Човек не може да се уедини! — Симпсън отвори багажника и погледна Бадир. — От съдебна медицина ще си уплътнят цял ден, като го открият. Не е като едно време. По Сена и Шпрее се носеха трупове и никой не им обръщаше внимание.
С общи усилия Фин и Хилтс извадиха трупа от колата и под ръководството на Симпсън го замъкнаха до голямата метална врата. Вратата всъщност беше полуоткрехната и не беше трудно да се отвори. Вече вътре, Хилтс огледа с фенерчето. С изключение на бетонния под, цялото преддверие беше обковано с желязо и нитове като входната врата. Приличаше на търбуха на боен кораб.
— Надолу по стълбите — нареди Симпсън и посочи с фенерчето.
В дъното на помещението с размери шест на шест метра видяха голям асансьор с клетка като миньорските. До него имаше вита стълба. Симпсън слезе пръв, за да освети пътя на Фин и Хилтс, които пухтяха под тежестта на трупа.
— Мислите, че ще го открият тук? — Хилтс се задъхваше. — Та кой, по дяволите, знае, че това място изобщо го има?
— О, боже! Хиляди знаят. Запалените на тема бункери, военни, инженери.
— Запалени на тема бункери?
— Като запалените по видеоигрите или хората, които чертаят схеми на живота на серийните убийци в интернет, а после ги обсъждат. Маниаци. Цял куп са, правят поклонения до стари подземни съоръжения по целия свят. Организират обиколки.
— Откъде знаете? — попита Фин. — Или може би сте един от тях?
— Всъщност, не за първи път съм тук — призна Симпсън.