Евангелието на Луцифер
- Автор: Кристофър Пол
- Серия: Фин Райън #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Божилчева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Евангелието на Луцифер». Краткое содержание книги:
Стигнаха до следващото ниво. Представляваше дълъг тунел с нисък таван с разклонения наляво и надясно. Подобно на горното помещение и той бе укрепен с железни плочи. Имаше релси на теснолинейка, а бетонният под беше осеян с боклуци — кутии от заведения за бързо хранене, от бира и счупени бутилки. Някой си бе стъкмил нещо като бар в ъгъла, а в срещуположния край имаше стар матрак.
— Преди войната съм идвал съм тук с Бернал и Соли Цукерман.
— Бернал? — попита Хилтс. — Соли Цукерман?
С Фин пуснаха Бадир и тялото тупна тежко върху матрака. Фин потръпна и изтри длани от джинсите си. Желязната стая беше студена и проветрива, идеалната гробница.
— Джон Бернал. Той ме вербува за шпионин в Кеймбридж. Освен това ми преподаваше физика. Соли Цукерман беше експерт по анатомия на приматите в Оксфорд. Странна двойка.
— Какво са правели един анатом по приматите от Оксфорд и физик от Кеймбридж в стар бункер във Франция? — поинтересува се Фин.
— Взривявали са маймуни да видят какво ще стане — отвърна Симпсън. Сложи си гумени ръкавици и започна да покрива тялото на Бадир с боклуци. — Беше през 1938. Двамата работеха по проекти за убежища от въздушни нападения за Военното министерство. Мисля, че Бернал имаше контакти и с руски агенти. Имаше също вземане-даване с местните птици, старата му лисица! Аз им бях помощник — техният млад послушник, така да се каже.
— Какви задачи изпълнявахте? — попита Хилтс.
— Всъщност, аз взривявах маймуните — отвърна Симпсън и хвърли една картонена кутия върху осакатеното лице на мъжа. — Залагах експлозивите и други такива. Мръсна работа. Мозъците на маймуните се пръскаха на парченца. — Той огледа Бадир. Трупът почти не се виждаше от боклуците. Симпсън кимна. — Така е добре. Да се надяваме, че плъховете ще ни помогнат и ще забавят малко идентифицирането му. — Белокосият мъж хвърли поглед на двамата си другари. — Предполагам, че не сте се сетили да си вземете паспортите при бягството ви от Милано?
— Не — призна Хилтс. — Малко бързахме.
— Не се тревожи, млади приятелю. Познавам един човек в Екс ле Бен, който ще ви снабди с нови.
24.
Първият човек, оценил по достойнство Екс ле Бен, вероятно бил римски центурион, навлязъл в Галия, за да завладее непокорните варвари. Когато приключил с военната служба, се върнал при красивото езеро, построил басейн на горещите извори и традицията била създадена.
Разположено под връх Рювар край бреговете на езерото Бурже, най-големия сладководен източник във Франция, градчето Екс ле Бен облекчава артритните болки на богатите си посетители през последните две хилядолетия. Особено благоразположение спечелило през осемдесетте години на деветнайсети век след посещението на английската кралица Виктория. Нейно Кралско Височество го харесала толкова много, че опитала да го купи от френското правителство. Те любезно отказали, после построили казино и хиподрум, за да скубят допълнително очарователните гости на курорта и прекръстили горещите извори на Роял ле Бен.
От Париж пристигали специални влакови композиции с гости от висшето общество, които идвали да поцапат във водата на плажа. Параходи порели Ла Манша с дами и господа със сламени шапки и екипи за тенис, решени да си убият времето през горещите летни месеци на чист алпийски въздух, докато съпругите изневерявали на мъжете си, съпрузите на жените си и приятелите едни на други на фона на песента на Клара Бът „Ключовете за рая“, разнасяща се от грамофона. Нарекли това време Бел епок и като всички епохи, отшумяла като ехото от стара битка. Позлатата на таваните започнала да се лющи, мраморните подове да се напукват, а тръбите, по които течала горещата вода, започнали да пукат като ставите на посетителите, на които служели някога. Малкият древен град, закътан в планината, бил буквално забравен — причината, поради която господин Лиам Александър Пикс, фалшификаторът на документи, живееше тук; не бе за пренебрегване и близостта на града до многобройните му банкови сметки на по-малко от сто и шейсет километра в Женева, Швейцария.
Фин Райън се събуди с първите розовеещи лъчи на слънцето иззад върховете и острите зъбери, които бележеха гребена на френските Алпи при От Савоа. По някое време тя някак се бе оказала на задната седалка на мерцедеса. Хилтс сега седеше до Симпсън, който все така не изпускаше волана.
— Добро утро — бодро поздрави възрастният мъж, когато тя седна и започна да се оглежда, примигвайки. — Почти стигнахме.