Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
Силен тътнещ звук излезе от гърлото на съществото.
— Здравей, Миранда. Как си?
— Добре съм — каза жената. — Пътуването от статуята на кръстопътя на Малака бе доста заплетено.
— Нарочно е направено така. Само онези, които наистина притежават някакъв дар, могат да изминат пътя, а аз от своя страна желая, независимо от това какви са дарбите им, да не добиват точна представа къде точно се намира тази зала.
— Разбирам — кимна Миранда. — Ти как си?
— Времето намалява. Топлината ме изтощава и с всеки ден спя все повече. Скоро ще ме обземе рожденият сън и ще прекъсна тази фаза на съществуване.
— Така е, времето намалява. Колко дълго още ще ни ръководиш?
— Вече виждам бъдещето мъгляво и неясно. Дъщеря ми няма да има дарбата през първите двайсет години от живота си, така че пет години след моя рожден сън и двайсет години от детството й ще карате така, както преди да дойда на този свят. Но има и още нещо.
— Какво?
— Не съм в състояние да видя много от това, което би трябвало да видя, което означава, че е намесено и собственото ми бъдеще; защото за всички същества, дори и за мен, знанието за личното им бъдеще е забранено.
Оракулът на Аал бе смятан за най-древното същество във вселената — толкова стар, че помнеше времето, когато валхеру бяха предизвикали боговете по време на Войните на хаоса. Като си мислеше за това, Миранда погледна към подиума зад дракона. Промени възприятията си и усети как се появява бляскавият камък. Бледозелен на цвят, той пулсираше с вътрешна светлина. За момент тя се вгледа в хипнотичните му ритми и каза:
— Още ли шават?
— Винаги са шавали — каза оракулът. — Сега са по-активни. По някакъв начин все още изпитват влиянието на онези отвън, които могат да улавят сигналите им.
„Онези“ означаваше валхеру — древните същества, известни на хората повече като Господарите на драконите. Пленници на сили, които бяха дори над техните възможности за разбиране, те бяха свързани с камъка посредством някакъв тайнствен механизъм. В камъка се появи образът на златен меч с дръжка от слонова кост.
Жената, наречена Миранда, знаеше, че преди половин столетие в града над тях, казваше се Сетанон, се беше разгоряла голяма битка. Същевременно и тук, в тази зала, се бе провело сражение с грандиозни мащаби. Странният получовек, полувалхеру Томас, наследник на бронята и силата на Ашен-Шугар, Владетеля на Орлови предели, се беше борил с едно създание от света на духовете, приело формата на древния му родственик Дракен-Корин, Господаря на тигрите.
По това време Пъг от Звезден пристан — магьосникът на два свята, заедно с ненадминатия чародей Черния Макрос, се бяха борили да затворят разлома между двете вселени, подпомогнати от двама Велики — цурански магьосници от света Келеуан. А драконът Риатх се бе сражавал с Властелина на ужаса, създание от далечно време, от друго пространствено измерение, чието докосване изцеждаше незабавно живота на противника.
Накрая войнстващите валхеру бяха попаднали в клопката на камъка, Властелинът на ужаса бе победен с цената на живота на Риатх и всички сили, подкрепящи фалшивия пророк Мурмандамус, бяха съкрушени.
Нито един боец от Кралството или на служба при Главатаря на преизподнята, не знаеше за какво всъщност се водеше тази война. Нито един от високопоставените вождове на народите от Севера — както се наричаха Тъмните братя и таласъмите, не знаеше, че Мурмандамус е бил пантатийски змиежрец, превърнал се с помощта на магия в копие на техния легендарен водач. Само кралското семейство и малцина доверени приятели пазеха знанието за Камъка на живота и за присъствието на Оракула.
А сега основният защитник на Камъка на живота, магическата и физическа същност на дракона оракул загиваше.
— Как ще се осъществи тази промяна? — попита Миранда.
Драконът повдигна глава и кимна леко надясно, където шест фигури, облечени в роби, си говореха тихо.
— Онези там, слугите на съпруга ми, вече се подготвят за превъплъщението.
Фигурите смъкнаха качулките си и Миранда можа да види съвсем младежките им лица.
— Когато горещината се увеличи — продължи драконът, — аз ще извиквам младите — тези, които имат дарбата да откликват. Те ще напуснат домовете си и ще се съберат при кръстовището на Малака, там, където се издига статуята, и след това ще ги доведа тук. Онези, на които им липсва истинското дарование, ще бъдат отпращани и ще мислят, че само им се е присънило. Избраните да останат се допускат до изпита и ако се провалят, също си заминават, с бледи спомени за това, което се е случило. Тези шестимата са първите млади, които доказаха, че са достойни да бъдат свита на дъщеря ми.