Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Девойката държеше Микон за ръка и бърбореше непрестанно, тъй че се наложи родителите й да й направят забележка да млъкне. Микон им подари кесия със сребърни монети и те си тръгнаха доволни. Щом неприятното задължение беше изпълнено, аз още веднъж благодарих на Танаквил за приятелското й разположение и казах, че трябва да се опитаме да намерим постоянен приют в града. Танаквил се стресна и каза бързо:
— Разбира се, моят дом е скромен, а в Йония навярно сте свикнали на много повече удобства и разкош. Но ако домът ми ви е по вкуса, можете да останете в него, колкото си искате, тъй като сте желани гости. Само че дали ще можете да понесете по-дълго вида на беззъбата ми уста?
Тя погледна с упрек към Дорией, който този път успя само да измънка нещо в отговор. За да покаже, че наистина ни кани, без да очаква никакви възнаграждения, тя стана и отиде в покоите си. След малко се върна с подаръци за всички нас. На пръста на Дорией тя надяна златен пръстен, на Микон подари восъчна табличка, обрамчена в слонова кост, а на мен — селенит, окачен на връв, изплетена от трева. Знаех, че този камък предпазва от безумие всеки, който го носи у себе си.
Ценните дарове вдигнаха настроението ни и Танаквил заповяда да приготвят и на нас две ложета с възглавнички, на които да се излегнем и да си починем. Те имаха метални крака и рамки от мед — тиренска изработка. Сигурно щяхме да заспим веднага щом си легнахме, ако Дорией не стенеше и не се въртеше от хълбок на хълбок.
В края на краищата той отметна завивката си и прошепна, че като воин не е свикнал на мека постеля и предпочита да спи на голата земя, а щитът му да му служи за завивка. Стана и се упъти навън. Чухме как се блъска в разни сандъци и как Танаквил извика отнякъде и поиска да светне. Дорией й отвърна сърдито да не пали светлината, тъй като всеки истински спартанец трябва сам да намери пътя си в тъмното. След това вече никой не ни обезпокои и ние заспахме дълбоко.
5.
Бързо свикнахме с положението си на гости на Танаквил. От момента, в който бойните ни трофеи се озоваха зад желязната врата на съкровищницата на Кринип, животът започна да си тече спокойно и дните с нищо не се отличаваха един от друг.
Но след известно време жителите на Химера отидоха при тирана си и започнаха да се жалят, че дори и веселбите би трябвало да имат край. Според тях Кринип трябвало да отпрати фокейците вън от града.
— Фокейците нарушават обичайния порядък на живота ни — говореха хората. — По-рано ние ставахме с вика на петлите. Сега сутрин из къщите се чува хъркане, някога до обяд, а ние се страхуваме да будим гостите си, които лесно изпадат в ярост. Що се отнася до поведението на жените и дъщерите ни, без да бъдем прекалено строги, можем да кажем, че те не правят нищо друго, освен да висят от сутрин до вечер любвеобилно на шиите на моряците. А какво става нощем, дори не ни се разказва.
Кринип скочи от простия си дървен трон, на чиято седалка бе обтегната кожата на злощастния предишен тиран на Химера, и започна да се пощипва замислено по брадата и да върти неспокойно очи. Накрая каза:
— Граждани, вие дойдохте съвсем навреме при мен, тъй като само преди няколко мига държах в ръцете си подземни амулети, чийто произход не мога да открия пред никого. Те ми съобщиха, че голяма опасност заплашва Химера, а моите съгледвачи в Сиракуза потвърждават това. Ето защо заповядвам на Дионисий и на хората му в знак на благодарност към жителите на града ни да надстроят градските стени с три лакътя. Предполагам, че сиракузците ще предпочетат да се насочат към друг град, ако знаят, че през зимата стените на Химера са пораснали с цели три лакътя.
Дионисий не повярва в подземните амулети на Кринип, но разбираше добре, че моряците му ще се превърнат в шайка разпуснати лентяи, ако не се заемат с някаква работа. И сега сред тях не цареше разбирателство, а непрекъснато се караха и бяха се разделили на малки групички — гребците от левия борд, гребците от десния и какви ли още не, които непрекъснато търсеха поводи за свади.