Белия дявол — Синове

Първородният син на княз Авалов седеше на свещ в килията си в цариградската патриаршия и пишеше писмо на София.

„Бродейки из кварталите на Великия град, аз чувствам с цялата тежест, която пределното отчаяние може да струпа на слабите човешки рамене, пълната гибел на една цивилизация, която по своята хуманност, дълбини и изящност няма равна на себе си. Сравнена с гинеща Византия, Европа все още е варварска провинция. Под дивия ислямски ботуш обаче днес загива последната оцеляла институция на хилядолетната империя, църквата й, а това е своеобразен край на християнския свят, на елино-римската традиция, край на белия човек, ако искаш. И Лондон, и Виена не могат да бъдат повече от бедни квартали на този космополис, залян от османи, селджуци, араби, судански и либийски негри и цялата останала човешка смет, която Изтокът бълва от адската си утроба. Пред очите на европейския свят свирепите Мохамедови последователи изтребват до корен цели народи, унищожават величието на Атина, Рим, Египет, за да го заместят със смрадливите си хареми, с варварския си шериат и с безподобната си умствена леност. Коварството обаче им е стигнало до висша перфидност, превърнало се в държавно мислене, в официална политика и се счита както за достойнство, така и за най-доброто оръжие на ума. Бившите спахии сега са паши, уседнали, богати, разплути в собственото си велелепие. Големите родове се израждат. Зад най-гръмките имена се крият хилави, недорасли, с тела на деца и с глави на сепия князе. И тогава в сила влизат законите на Зенд Авеста, а там е писано, че когато Творецът оскърби творението с негодна материя, когато по рождение цу отнеме лъва, дарява го със змия и лисица, коварство и подлост, най-мерзките оръжия на Сатаната.“