Портата на дявола

– Изглеждаш много освежена – усмихна ѝ се той.

– Благодаря! Понякога не се чувствам достатъчно хубава.

Кърт усети, че думите ѝ са искрени. Отдаде го на живота ѝ като състезател в спорт, в който те оценяват в сравнение с друг, когото превъзхождаш или не. Твърде голямата субективност правеше хората несигурни в себе си.

– Изглеждаш зашеметяващо – каза той. – Всъщност всички тук се чудят защо вечеряш с такъв оръфляк като мен.

Тя се усмихна и Кърт забеляза лека червенина по бузите ѝ. Слънцето вече беше залязло. Те поговориха още малко, докато дойдат предястията, а после, след още една чаша вино, Кърт реши да се върне отново към предишната тема.

– Имам един въпрос. Защо се гмурна сама в онзи самолет? На борда имаше два комплекта кислородни бутилки. Нямаш ли партньор?

– Това са два въпроса – отвърна тя и отново се усмихна.

– Дойдох на Санта Мария с друг представител на правителството. Но той не е от Научния съвет. Задачата е само моя – добави тя. – А бутилките си вървят с лодката.

Кърт предположи, че този друг представител е нещо като секундант, грижи се за нея, снабдява я с информация и я пази от проблеми.

– Твой ред е – каза той, като лапна хапка от рибата.

– Мисля, че тази игра ще ми хареса – отвърна тя, после изстреля: – Изглеждаше ужасно ядосан, когато се срещнахме. Какво те вбеси така? Моето нахлуване във вашата скъпоценна „ограничена зона”, или фактът, че не съм се регистрирала?

– Нито едно от двете. Не ми харесва хората да рискуват живота си излишно. Можеше да умреш в онези отломки. Още пет минути и с теб щеше да е свършено.

– О, значи Кърт Остин е добър човек?

– Абсолютно! – каза той и грейна в пресилено топла усмивка.

– Затова ли се занимаваш с този бизнес?

– Нещо не схванах.

– Всеки глупак може да взриви лодка и тя да потъне на дъното – каза тя. – Но се искат умения, решителност и доста по-голям кураж да я извадиш оттам. Мисля, че ти го вършиш по следните причини: защото е по-трудно и защото е по-хубаво. А и очевидно, защото обичаш да спасяваш разни неща.

Кърт никога не беше мислил по този начин, но имаше известна истина в думите ѝ. Светът беше пълен с хора, които унищожаваха разни неща и ги изхвърляха. Той се гордееше с това, че възстановява старите си вещи, вместо да ги изхвърля.

– Предполагам, че трябва да ти благодаря – добави тя. – Предполагам, че се гмурна, за да ме спасиш.

Когато скочи във водата, той не беше сигурен, че тя е в опасност, но бе доволен, че я извади жива, а не мъртва. Замисли се за мотивацията ѝ да предприеме такъв риск.

– А ти си състезател – каза той, като пое по посоката на аматьорския си анализ.

– Това си има плюсове и минуси.

– Национални състезания, световни шампионати, Олимпийски игри – заизрежда той. – Прекарала си целия си живот в опит да докажеш на треньори и съдии, както и на публиката, че заслужаваш техните точки, че имаш право да си на леда. Въпреки частично разкъсаното сухожилие, за малко да спечелиш бронза в Торино.