Портата на дявола
- Автор: Касслер Клайв, Браун Грэм
- Серия: Досиетата NUMA #9
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ProBook
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Портата на дявола». Краткое содержание книги:
Това звучеше логично, въпреки че някои от другите ѝ действия не бяха точно логични.
– Никой не предполага, че те са завлечени на дъното от магнетизма – каза той. – А че по време на и след потъването им, течението и магнетизмът са се комбинирали и бавно са ги привлекли към скалата.
– Да – каза тя. – Знам. Но по-романтично е да си представиш този стълб като сирена от гръцката митология?
– По-романтично, но не така точно – рече той.
В очите ѝ заблестя пламъкът на приключението.
– Сигурен ли си? Все пак в тази част на океана са потънали доста кораби и самолети.
Преди да успее да я прекъсне, тя започна да изброява:
– През хиляда осемстотин и осемдесета британският кораб „ Атланта” потъва в тези води. Оцелелите докладват за прилошаване и замайване, виждали странни неща. Тези признаци по-късно били сметнати за халюцинации и приписани на епидемия от жълта треска на борда. Но тъй като било деветнайсети век и диагнозата била поставена постфактум, никой не знае истината. През хиляда деветстотин трийсет и осма товарен англо-австрийски кораб и екипажът му изчезват безследно близо до този архипелаг. Не са открити никакви останки. През хиляда деветстотин четирийсет и осма един самолет, наречен „Звезден тигър” изчезва, след като излита оттук. Няма сигнал за помощ, нито обаждане за проблеми. Не са открити останки. През хиляда деветстотин шейсет и осма година, след необясними радиосмущения, една от вашите подводници „Скорпион” изчезва недалеч оттук. Както разбрах, останките ѝ предполагат, че се е взривила отвътре.
Кърт знаеше някои от тези истории. „Звезден тигър” всъщност беше изчезнал на запад от Азорите, вероятно на хиляда и петстотин километра оттук, а за „Скорпион” се смяташе, че е получила фатална повреда на голяма дълбочина. Имаше хора от флота, които настояваха, че е била ударена от руско торпедо заради случаен сблъсък с руска подводница в Тихия океан. Той обаче не беше привърженик на тази теория.
– Това място е нещо като Бермудския триъгълник – каза тя. – Нека го оставим потънало в тайнственост поне за миг, става ли?
– Разбира се – отвърна той. – Но ти трябва да знаеш, че американската брегова охрана не е установила значителна разлика в броя на изчезналите кораби и самолети в Бермудския триъгълник и където и да било другаде в морето. Океаните са опасно място по принцип.
Тя отново изглеждаше разочарована. Бавно отпи от виното.
– Знаеш ли, наричат го Портата на дявола.
– Кой го нарича така?
– Другите учени. Може би и пресата. Той чуваше това за първи път.
– Не съм чел вестници, откакто съм тук. Не съм сигурен, че разбирам връзката.
– Заради останките на дъното – каза тя. – Образуват нещо като клин, който се стеснява от запад на изток и сочи към кулата. Най-близо до нея има тесен процеп, през който течението се ускорява и после се излива в по-дълбоки води. В другия край, предполагаемия вход, има по-широк процеп между две издигнати части от скалата, които приличат на колони.
– И това ли е портата?
Тя кимна.
– „Защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел.” Това е от Евангелие на Матей, седма глава, тринайсети стих. Теорията, която чух тук, е, че корабите, самолетите и другите машини са били повлечени през широката и извита порта и не са могли да минат през правата и тясна порта. Гробище на прокълнатите: Портата на дявола.
Кърт трябваше да признае, че звучи по-вълнуващо от Северно централноатлантическа магнитна аномалия, или както и да беше официалното име.
– Значи корабите са влезли, но не са могли да излязат – отбеляза той.
– Точно така – усмихна се тя.
– Нищо от това не обяснява защо се гмурна в падналия самолет при входа на портата – каза той.
– Така е. – Дори не се опита да защити действията си или да ги обясни по някакъв начин. – Нито пък обяснява защо самолет, направен от алуминий – не от желязо – ще бъде привлечен от тази магнитна аномалия.
Имаше право, Кърт не се беше сетил за това. Тя отново отпи от виното.
– Много хубаво вино. Ще ме извиниш ли? Ще ида да се освежа.
Да се освежи? След като бе пробвала три различни тоалета, тя прекара половин чаS в банята на хотелската си стая, за да си направи прическа и грим. Колко по-освежена можеше да бъде?
Кърт стана любезно, докато тя напускаше масата. Всъщност Катерина изглеждаше фантастично в семплата черна коктейлна рокля и червени обувки с високи токчета. Особено в сравнение с неговия доста раздърпан външен вид. Той още беше с дрехите, които бе облякъл сутринта, като ги бе сменял само с водолазния костюм, и не си беше взел душ.