Град на паднали ангели
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #4
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Мария Бенчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на паднали ангели». Краткое содержание книги:
лице в ръцете си. След няколко минути вече беше заспал.
Беше толкова гладен, вървеше през пустинята, през горящите пясъци; покрай белеещи се на
слънцето кости. Не помнеше да е бил толкова жаден. Когато преглъщаше, имаше чувството,
че устата му е пълна с пясък, а в гърлото му са забити ножове.
Острото звънене на мобилният му телефон събуди Саймън. Претърколи се и посегна
уморено към якето си. Докато успее да извади телефона от джоба си, той спря да звъни.
Обърна го да види кой го беше търсил. Люк.
По дяволите. На бас, че мама се е обаждала у Клеъри да ме търси, помисли си той и седна.
Още беше замаян от съня и му трябваше малко време да си спомни, че не беше сам, когато
заспа.
Погледна бързо към прозореца. Джейс още беше там, но очевидно спеше — седнал, с глава,
облегната на стъклото на прозореца. Бледата синя светлина на утрото се процеждаше край
него. Така изглежда много млад, помисли си Саймън. В изражението му нямаше насмешка,
нито отбранително отношение или сарказъм. Почти успя да види онова, което Клеъри
виждаше у него.
Беше очевидно, че не приема задълженията си на бодигард сериозно, но това беше ясно от
самото начало. Саймън се запита, не за първи път, какво по дяволите ставаше между Клеъри
и Джейс.
Телефонът звънна отново. Саймън се изправи бързо на крака, излезе в дневната и вдигна,
преди отново да се е включила гласовата поща.
— Люк?
— Съжалявам, че те будя, Саймън — както винаги, Люк беше неизменно учтив.
— И без това бях буден — излъга Саймън.
— Искам да се срещнем в Уошингтън Скуеър Парк след половин час — каза Люк. — При
фонтана.
Сега вече Саймън сериозно се притесни.
— Всичко наред ли е? Клеъри добре ли е?
— Тя е добре. Не става въпрос за нея — на заден фон се чу някакво буботене. Саймън
предположи, че Люк пали двигателя на колата. — Ела в парка. И не води никого със себе си.
Той затвори.
Шумът от потеглящата кола на Люк откъсна Клеъри от неспокойните й сънища. Тя седна и
примигна. Докато беше спала, верижката се беше оплела в косата й, тя я свали през главата
си и внимателно я освободи.
Пусна пръстена в ръката си и верижката се нави около него. Малкият сребърен кръг с
гравирани звезди сякаш й намигна подигравателно. Спомни си как Джейс й го беше оставил,
увит в бележка, преди да тръгне да преследва Джонатан. „Независимо от всичко, не мога да
понеса мисълта да загубя този пръстен завинаги, както не мога да понеса мисълта да загубя
теб завинаги.”
Това се беше случило преди почти два месеца. Тя беше сигурна, че той я обича — толкова
сигурна, че кралицата на феите не успя да я изкуши. Какво друго би могла да поиска, щом
вече имаше Джейс?
А може би човек никога не можеше да има някого, помисли си сега. Може би, независимо от
това колко го обичаш, той ще се изплъзне през пръстите ти като вода и няма да можеш да
направиш нищо. Разбра защо хората говореха за „разбити” сърца — имаше чувството, че
сърцето й е направено от парчета стъкло и когато дишаше, острите им ръбове се забиваха в
гърдите й като малки ножове. „Представи си живота си без него”, беше казала кралицата на
феите…
Телефонът звънна и за момент Клеъри почувства облекчение, че нещо, каквото и да е, я е
изтръгнало от нещастието — Втората й мисъл беше: „Джейс”. Може би не я е намерил на
мобилния и се обаждаше вкъщи. Тя пусна пръстена на нощното шкафче и се протегна да
вдигне телефона. Тъкмо щеше да заговори в слушалката, когато осъзна, че някой вече е
вдигнал другия телефон — майка й.
— Ало? — майка й звучеше тревожно и изненадващо бодро за толкова ранен час.
Гласът, който й отговори беше непознат, с лек акцент.
— Обажда се Катарина от болница „Бет Израел”. Търся Джослин.
Клеъри замръзна. Болницата? Да не се е случило нещо може би с Люк? Той беше тръгнал
ужасно бързо с колата…
— Аз съм Джослин — майка й не звучеше уплашено, а по-скоро сякаш беше очаквала
обаждането. — Благодаря, че се обаждате толкова скоро.
— Разбира се. Радвам се да ви чуя. Хората рядко се възстановяват от проклятия като вашето.
— Да, помисли си Клеъри. Майка й бе приета в безсъзнание в „Бет Израел”, след като беше
изпила отвара, за да попречи на Валънтайн да я разпитва. — А и всички приятели на Магнус
Бейн са и мои приятели.
Джослин прозвуча нетърпеливо:
— Разбрахте ли съобщението ми? Знаете ли за какво се обадих?