Изгубена завинаги
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Майрън Болитар #9
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- Переводчик: Мария Донева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубена завинаги». Краткое содержание книги:
неща.
което различава великите от останалите, е недостижимостта.
- Не. Защо? А ти?
- А при мен и Али?
Тя не ми отговори направо.
- Няма недостижимост.
- Днес посещавам гроба на Мириям едва за втори път -
В слушалката чух плач на дете. Синът на Есперанца,
каза.
Хектор, беше на година и половина.
Поставих кредитната си карта в автомата за билети и
- Все още се събужда нощем - обясни Есперанца. - Мо
оставих Териса да натисне бутоните.
жеш да си представиш какво ми причини с обаждането си.
- Мразя да идвам на това място. Не защото ме натъжава,
- Извинявай.
а защото не чувствам нищо. Човек би помислил, че цялото
132
133
това нещастие, всички сълзи, пролети тук - някога спирал
Непосредствената ми реакция бе насочена към това да
ли си се в гробището, за да помислиш за това? Толкова
проявя снизхождение и да отвърна: „Но как би могла да
много хора са плакали. Толкова много хора са се сбогували
усетиш?", или „Не се тормози толкова", ала се спрях, преди
за последно с любимите си същества. Човек би помислил,
да изрека някое безполезно утешение. Имам син, поне от
че цялото това човешко страдание ще се завихри и ще се
биологична гледна точка. Вече е пораснал и е на второто си
превърне в малки частици негативна космическа енергия.
презокеанско пътуване - намира се в Кабул. Непрекъснато
Че ще изтръпнеш, че кожата ти ще настръхне, че нещо ще
ми е в ума и, макар и да не вярвам, че е възможно, продъл
се случи.
жавам да си мисля, че ако нещо му се случи, ще усетя. Че
- Ала не го усещаш - забелязах аз.
ще почувствам хладина в гърдите си или някаква подобна
- Никога. Голямата цел на погребението, на камъка вър
простотия.
ху гроба с името на починалия... сякаш е пилеене на прос
- Знам какво имаш предвид - отвърнах аз.
транство, сякаш всичко е останало от едно време, когато
Стъпихме на ескалатора и той ни придвижи надолу - ся
хората са били много суеверни.
каш пътят ни нямаше край. Хвърлих поглед назад. Нямаше
- И все пак - уточних аз, - днес пожела да дойдеш.
и помен от мъжа със слънчевите очила.
- Не и за да изразя уважение.
- И сега какво? - попита Териса.
- А за какво?
- Връщаме се в хотела. Започваш да разглеждаш неща
- Ще прозвучи доста глупаво.
та, които открихме в дома на Карън. Помисли си за думата
- Нищо.
„опал" и виж какво би могла да означава. Есперанца ще ти
- Пожелах да дойда, за да видя дали нещо се е промени
изпрати по имейла онова, което открие. Нещо е станало с
ло през изминалото десетилетие. Да разбера дали този път
Рик - нещо, което го е накарало да промени досегашния
няма да усетя нещо.
си начин на живот и да ти се обади. Най-доброто, което би
- Не ми звучи глупаво.
могла да направиш в момента, е да разбереш кой го е убил,
- Не да усетя в този смисъл на думата. Не се изразих
защо и върху какво е работил през последните месеци. Така
правилно. Мислех, че идването ми може да ни помогне.
че трябва да прегледаш нещата му и да видиш кое от тях
- По какъв начин?
засяга и теб
Териса продължаваше да върви.
- Какво ти е мнението за разговора ни с Карън? - попита
- Там е работата. Мислех...
ме Териса.
Млъкна и преглътна.
- Били сте много близки, нали?
- Какво? - попитах аз.
- Да, много.
Тя запремига на слънчевата светлина.
- Тогава ще се опитам да се изразя по-внимателно: ми
- Аз също не вярвам в свръхестественото. Но нали зна
сля, че Карън не бе напълно искрена. А ти?
еш в какво вярвам?
- Преди днешния ден щях да ти отговоря, че спокой
Поклатих глава.
но бих й поверила живота си - отвърна Териса. - Но ти си
- Вярвам в майчиното чувство. Не знам как да го кажа.
прав. Тя ме лъже за нещо.
Аз съм й майка. Това е най-здравата връзка, позната на чо
- Да имаш представа за какво?
века, права ли съм? Майчината любов не знае граници. Зна
- Нямам.
чи би трябвало да усетя нещо, нали? Би трябвало, докато
- Хайде да се върнем назад във времето и да опитаме
стоя до надгробния камък, да усетя дали дъщеря ми е жива
нещо друго. Разкажи ми всичко, което си спомняш за ка
или не. Разбираш ли какво имам предвид?
тастрофата.
134
135
- Мислиш, че премълчавам нещо, така ли?
- Слизам долу. Уин иска да говори с мен.
- Не, разбира се. Но сега, след като научи всички ново
- Не мога ли да дойда и аз?