Сянката на койота
- Автор: Уэмбо Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на койота». Краткое содержание книги:
— Хей, Едгар! — изкрещя Прилепа. — Имаш ли меню с вината?
— От супермаркета ли искаш или наливно? — отвърна барманът.
— От супермаркета.
— Три долара и деветдесет и девет цента бутилката.
— Нямаш ли по-евтино?
— Наливното е три и петдесет.
— Ще взема от него. Какъв цвят е?
— Мръснобяло на черни лунички.
— Нека бъдат две бутилки! — изрева младият полицай, доволен от сделката.
— Господи! — извика Франк Шегаджията. — Току-що един паяк скочи в чилито ми!
— Това е долна лъжа! — възмути се Джей Едгар Гомес, но някой бе пуснал грамофонния автомат и Етъл Мъркан крещеше нещо за шоубизнеса, надвиквайки всички в кръчмата.
— Престанете или повече няма да ви давам алкохол — предупреди Гомес Франк Шегаджията, Нейтан Хейл Уилсън и Дъстин Хофман, които държаха салфетки с постижения 9.9, 9.8 и 9.8, написани с червило, оценявайки усилията на давещия се паяк, който се бореше да спаси живота си.
Точно когато Ото отвори уста да каже, че Джоунс няма да дойде, едно младо ченге с бухнали руси коси го потупа по рамото и попита:
— Сержант Блекпул?
— Аз съм Стрингър. Той е Блекпул.
Сидни се вторачи в него. Момчето наистина приличаше на сърфист.
— Съжалявам, че закъснях. Сержант Брикман ме изпрати в Самотния Каньон, там където намерих колата на Уотсън. Каза ми да огледам още веднъж мястото и да проверя дали не сме пропуснали нещо.
— Какво?
— И аз това попитах. Искал само да огледам района и да видя дали няма нещо, на което не му е мястото там. Той беше с мен за малко и преди да се върне в участъка, ми каза да огледам още веднъж.
— Странно, че не спомена за това — отбеляза Сидни Блекпул. — Не каза, че ще закъснееш, защото си там.
— Понякога ние, момчетата от малкия град, не искаме да изглеждаме уплашени от вас, момчетата от големия град — ухили се Джоунс Голата пушка. — Вероятно не е искал да каже, че много ще се смутим, ако извадите късмет и намерите нещо, което е било засипано с пясък, отвеян сега от вятъра.
— Да отидем някъде да поговорим — предложи Сидни. — Имаш ли питие?
Младият полицай вдигна бутилка бира и двамата детективи станаха от столовете си до бара за радост на Олег Гридли. Джуджето се шмугна между краката на две жени и изпълзя на освободения стол, преди Мерсия да успее да избяга.
— Държиш бутилката с бира като олимпийски факел! — разпалено каза той.
— Върви си вкъщи, извънземно! — изсъска тя.
Детективите намериха що-годе тихо ъгълче в заведението и Сидни рече:
— Разкажи ни за обаждането си до полицията в Палм Спрингс днес. Проверяваме вероятна холивудска връзка около смъртта на Джак Уотсън.
— Добре — каза Джоунс Голата пушка. — Снощи бях тук с няколко приятели и единият изтананика нещо като „Вярвам“. Дори не съм сигурен за какво говореше. Само каза „вярвам“ и нещо изщрака в главата ми.
— Какво? — попита Ото.
— Ами, когато се бях изгубил в пустинята и чух онзи тип да пее и да свири на банджо, отначало не можах да позная коя е песента. Стори ми се, че казва „Преструвай се“. Детективите от Палм Спрингс ми пуснаха тази стара плоча. Нат Кинг Коул. Не го бях чувал.
— Не си чувал Нат Кинг Коул? — учуди се Ото.
— Е, може и да съм го чувал, но не съм сигурен.
Изведнъж Ото се почувства адски стар.
— И сега промени решението си, така ли?
— Ами, тази мисъл ме измъчваше няколко месеца. Започнах да слушам сантиментални радиостанции, които пускат стари песни. Взех да се съмнявам, че беше „Преструвай се“. Гласът беше… Ами, опитах се да им обясня. Тънък и треперещ. Като в старите филми от тридесетте години.
— И не можеш да кажеш дали гласът пееше на живо, на запис или по радиото?
— Още не съм сигурен. Онзи ден в пустинята бях в много лоша форма.
— А снощи? — попита Ото. — Чувал ли си песента „Вярвам“?
— Днес я чух. Отидох в един магазин за грамофонни плочи в Палм Спрингс и я намерих. Франки Лейн. Купих я и я слушах. Много е хубава.
— И какво?
— Ами… Мисля, че става дума за песента, а не за гласа. Поне беше нещо за „вярване“. Някой „вярва“. Нещо такова. Всичко е объркано в главата ми. Е, това е. Предполагам, че няма да помогне, но исках ченгетата от Палм Спрингс да знаят. И сега знаят. Вие също.