Песен за нибелунгите
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Парашкевов
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Песен за нибелунгите». Краткое содержание книги:
Някъде в далечната 1200 година епископът в крайдунавския град Пасау възложил на скромния книжовник Конрад фон Фусесбрунен да обедини устните предания за чутовния нибелунг Зигфрид и прелестната Кримхилда, за последния бургундски владетел Гунтер и неговата съпруга Брунхилда, за безжалостния и алчен Хаген, погубил Зигфрид и потопил в Рейн съкровището на нибелунгите. Така, предполагат учените, възникнал знаменитият средновековен немскоезичен епос „Песен за нибелунгите“.
Перейти на страницу:
Тогаз той възвести на • ловците именити,
че иска да пирува: • надуха рог слугите,
та всеки да узнае • тозчас да се прибира
с другарите си в стана, • где царят се намира.
Ловец един на Зигфрид • доложи: „Чух подкана
с ловджийски рог току-що • да тръгваме към стана.
Ще свикам, господарю, • подвластните ви аз.“
И с рог той призова си • другарите завчас.
Цар Зигфрид обяви им: • „Напускаме леса!“
Те в равен тръс поеха • край стройни дървеса,
но стреснат от шума им, • друг звяр се там подаде.
Бе мечка и юнакът • отправи глас назаде:
„Момци, съзирам мечка. • Пуснете й сега
копоя, че решил съм • шега да погодя,
като я вземем в стана! • Дори да се напряга,
не ще успее много • далече да избяга.“
Отвързаха копоя • и тя на бяг удари,
на кон понечи Зигфрид • тогаз да я превари.
Тъй стигнаха до урва • и път непроходим —
усети звярът как се • изплъзва невредим.
Юнакът горд обаче • там скочи в миг от коня
и мечката нехайна • подир пешком подгони,
без мира да й дава, • дордето я не хвана.
Завърза я героят • без ни едничка рана.
Ни с нокти, ни със зъби • и тя го не досегна.
В седлото щом я върза • и коня си възседна,
към огъня сред стана • поведе я витяза —
в шегата дързостта му • тъй пак се забеляза.
Как яздеше натам той • с достойнство най-високо!
Под копието дълго, • дебело и широко
вълшебен меч висеше • до шпорите му чак,
златочервен рог също • красеше тоз юнак.
Ловец не ще е имал • по-пищно облекло:
надянал дреха черна • от бляскаво сукно,
със шапка от самур, а • колчанът му обшит
отвсякъде богато • с какъв ли не ширит.
И с кожа от пантера • заради аромата
колчанът му обвит бе. • Лъка и тетивата
човек за да опъне, • бе макара май нужна,
ако юнакът Зигфрид • не си ги сам обслужва.
Наметката от видра • изпъстрена изцяло
бе с кожички от разни • животни в черно, бяло.
Сред козината тяхна • проблясваше от злато
отляво и отдясно • гиздило чудновато.
Разкошен беше Балмунг, • красивият му меч,
с непогрешимостта си • прочул се надалеч.
Ловецът знатен горд бе, • че с острие широко
разсича безпощадно • той шлема надълбоко.
Накрая за стрелите • във царския колчан
ще кажа: върховете • като човешка длан
към дръжките им бяха • със злато прикрепени
и смърт грозеше твари • от него поразени.
Ловецът достолепно, • тъй както подобава,
си яздеше на коня. • Видян да се задава,
от хората на Гунтер • посрещнат бе достойно,
привързал жива мечка • в седлото най-спокойно.
Щом слезе от жребеца, • развърза й сам той
устата и краката. • Надигнаха там вой
страхотен всички хрътки, • съзрели туй животно.
Поело би в леса то, • но спря се неохотно.
В готварната се вмъкна • от глъчката смутено.
Побягнаха пред звяра • готвачи ужасено,
казани се разляха, • разпръсна се жарта,
потече вкусна гозба • за жалост в пепелта.
Наскачаха веднага • прислужници, велможи,
че звярът разгневи се. • Владетелят предложи
завързаните хрътки • след мечката да пуснат,
та да се сложи край на • безредицата смутна.
Наперено и дръзко • се втурнаха момците
кой с копие, кой с лък на • тоз хищник по петите,
но как сред толкоз хрътки • в сърце да се умери?
От вдигнатата врява • земята затрепери.
А мечката побягна • пред хрътките с все сили.
Когато доста бяха • се веч отдалечили,
единствен Зигфрид с меч я • застигна и погуби.
Подир обратно в стана • докараха я други.
След подвига ловците • мощта му величаха,
а сетне към софрите • подканени те бяха.
Насядаха мнозина • на горските поляни,
с блюда ги нагостиха • богати и отбрани.
Перейти на страницу: