Неочаквано възмездие
- Автор: Джордж Элизабет
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пенка Стефанова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Неочаквано възмездие». Краткое содержание книги:
Боскоуън не каза нищо, с което да порицае, когото и да било. Просто им взе отпечатъците и ги изпрати в кухнята, докато той и сержантът се качиха горе, за да поговорят с Нанси, а оперативната група започна работата си в дневната. Прекара почти час с Нанси, като търпеливо я караше отново и отново да повтаря фактите. След като събра малкото информация, която можа, я изпрати с Линли в дома на баща й.
Сега Линли погледна към къщичката на управителя. Входната врата и прозорците бяха затворени, а завесите — дръпнати. Обгръщаше я тъмнина. По решетката, която служеше за стена на верандата, имаше червени рози, виещи се и около прозорците на партера. Цветовете им изглеждаха като неправилни мастилени петна в сенките.
— Ще дойда с теб Сейнт Джеймс рече Линли, — в случай че баща ти не си е у дома.
Нанси се размърда на задната седалка, където, седнала между лейди Хелън и Сейнт Джеймс, държеше спящото си бебе. Доктор Тренъроу й бе дал леко успокоително и засега лекарството я държеше далеч от шока.
— Татко просто спи — промърмори тя и опря буза на главичката на Моли. — Говорих с него по телефона след антракта. По време на пиесата. Легнал си е.
— Но не си беше у дома в дванадесет и половина, когато му позвъних — каза Линли. — Затова може и сега да го няма. Ако не е тук, бих искал да дойдете с Моли с нас в къщата и да не стоите тук сами. Можем да му оставим бележка.
— Той просто спи. Телефонът е в дневната. Спалнята му е на горния етаж. Може да не го е чул.
— Тогава нямаше ли да го чуе Марк?
— Марк ли? — поколеба се Нанси. Очевидно досега не беше помисляла за брат си. — Не. Марк спи тежко, нали? Или пък понякога си пуска високо музика. Нямало е да чуе. Но и двамата са горе и спят. Със сигурност. — Тя се размърда на седалката, готова да слезе от колата. Сейнт Джеймс отвори вратата. — Просто ще си вляза. Наистина ви благодаря. Умът не ми побира какво щеше да стане, ако не ви бях намерила на Пол Лейн.
Думите й започваха да звучат все по-сънливо. Линли заобиколи колата и двамата със Сейнт Джеймс й помогнаха да слезе. Въпреки твърдението на Нанси, че брат й и баща й спят непробудно горе, Томас нямаше намерение да я остави, без да се увери сам в това.
Беше усетил в думите й недвусмислената нотка на напрежение, така характерна за лъжата. Не беше невероятно да е говорила с баща си вечерта. Обаче той не си бе вкъщи само преди деветдесет минути, когато Линли му се обади от Гъл Котидж, и възраженията на Нанси, че той — както и брат й — може да спи въпреки звъна на телефона, бяха не само невероятни, но и издаваха нуждата да се скрие нещо.
Той хвана Нанси за ръката и я поведе по неравната пътека, настлана с плочи, след това по верандата, където пълзящите рози разпръскваха сладък аромат в топлата нощ. Когато влязоха вътре, бързият оглед на стаите потвърди подозренията му. Къщата беше празна. Нанси отиде в дневната и седна на един люлеещ се стол, където затананика някаква неопределена мелодия на дъщеря си, а той се върна на входната врата.
— Тук няма никой — каза на другите. — Но мисля, че предпочитам да изчакам Джон, отколкото да вземем Нанси с нас вкъщи. Вие искате ли да си вървите?
Сейнт Джеймс взе решение заради всички:
— Ще дойдем с теб.
Влязоха в дневната при Нанси и се настаниха по наблъсканите в стаята мебели. Никой не говореше. Всички се заеха да разглеждат личните вещи на Джон по стените, масичките и пода — вещи, свидетелстващи за живота и характерите на семейство, заемало тази къща повече от двадесет и пет години. Испанският порцелан — страстта на майката на Нанси — събираше прах върху клавесина. Препарирани пеперуди висяха в дузина рамки по едната стена и те, заедно със старите трофеи от тенис, говореха за острите завои в интересите на Марк Пенелин. На един широк еркерен прозорец бяха изложени лошо изработените от Нанси възглавнички, избелели и наредени в сбита редица. Изглеждаха така, сякаш са сложени, за да отблъскват хората от себе си. В ъгъла върху телевизора стоеше единствената снимка в стаята — на Нанси, Марк и майка им на Коледа, малко преди железопътната катастрофа да отнеме живота на госпожа Пенелин.
След като постоя няколко минути, заслушана в песните на щурците и славеите, долитащи през отворения от Линли прозорец, Нанси Камбри се изправи и каза:
— Моли заспа. Ще отида да я сложа горе. — И ги напусна.