Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2

почти апатичен кръг. Имаше шокираното изражение на единствен оцелял от автомобилна

катастрофа. На три метра зад нея беше Мина, която изглеждаше също толкова изтощена. „Няма

да се справи.“ Събличайки парката на Джейдън, Крис вдиша рязко от удара на студа по голите си

гърди, после се отпусна на снега и започна да развързва връзките на ботушите си. - Отивам при

нея.

- Луд ли си? - Джейдън стисна рамото му. - Ти също ще се удавиш.

- Не, няма - възрази Крис, събувайки ботушите си. Но хора на неговата възраст наистина

умираха. Беше чел за петнайсетгодишно хлапе, което беше пропаднало през лед и беше получило

сърдечен удар от шока. - Дори в ледени води е нужно малко време, а аз няма да съм вътре

толкова дълго. При теб остават краят на въжето и конят. - Той смъкна чорапите, грабна въжето и

добави бърз моряшки възел. Ели щеше да е твърде уплашена и вероятно твърде слаба, за да се

държи, но ако можеше да прекара въжето под мишниците ѝ... Той се изправи, гърчейки лице от

жиленето в босите си крака. - Аз трябва само да стигна до нея. После ти ще я издърпаш. - Щеше

да се опита да хване и кучето или поне да го подмами да ги последва.

- Добре. - Челюстта на Джейдън се стегна. - Върви! Бързо, Крис! Върви, върви, върви!

Издишвайки два пъти бързо, Крис вдиша дълбоко и дълго, после се хвърли от леда. Студът

беше много по-лош, отколкото беше очаквал, но той остана съсредоточен и продължи да се

движи. Изскочи на повърхността, издиша, пое отново въздух и започна да плува към момичето.

- Ели - изпъшка той. Опитваше се да не се задъхва, напомняше си, че би използвал по-

малко енергия, ако останеше спокоен, ако вдишваше по-бавно. „Но, боже мой, изгарянето..“

Голите му гърди бяха вече вкочанени. Светкавични удари от болка се стрелкаха от стъпалата към

бедрата му. - Ели, аз съм тук - каза той. Тези петнайсет метра не бяха изглеждали толкова дълги

и той внезапно се зачуди точно колко въже имат. „Боже, ние така и не проверихме.“ Гледаше как

водата се плиска около брадичката ѝ, а после около носа ѝ, видя как тя не трепна. „Губи

битката.“

- Чуй ме, Ели! - извика той. - Слушаш ли ме? Вдигни глава много назад! Погледни небето, Ели! Погледни небето!

Опулените ѝ очи се завъртяха. Бяха изцъклени и той не беше сигурен, че тя знае кой е той.

После главата ѝ се люшна назад, но съвсем бавно, сякаш тя наистина беше на края на силите си.

„Почти стигнах.“

- Добре, добре. - Обърна лице в посоката, от която беше дошъл, разви въже, молейки се то

да не свърши. Джейдън, видя той, беше довел коня малко по-близо. „Не трябва и да изпускам

въжето.“ То щеше да потъне, а веднъж потънало, край. Можеше вероятно да плува с нея, но

студът започваше да го хваща. Отляво кучето вече плуваше към него. „Слагам въжето на Ели, грабвам кучето и после ние всички...“

Тогава внезапно въжето свърши, а още не беше стигнал. „Мамка му!“