Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Ели! - Хващайки примката в една ръка, той заплува, докато въжето се изопна, дори беше
извън водата, после протегна капещата си и замръзваща свободна ръка. Петнайсет скапани
сантиметра... - Ели, трябва да дойдеш към мен. Е-Ели, скъпа, хвани ръката ми! Х-хайде, можеш
да го направиш!
Той видя как ръцете ѝ се мърдат, но едва-едва. Една отпусната ръка изскочи на
повърхността, пляскайки като риба.
- Е-Ели, о-опитай отново! - каза той, стъпалата му се вдървяваха, дъхът му започна да
излиза накъсан, студът като желязо пристягаше ребрата му. „Толкова близо!“ Помисли, че
наистина ще трябва да пусне въжето, да я грабне и после да плува. „Направи нещо, и то сега!“
Ръката ѝ се показа отново в същия сънлив забавен каданс. Този път той се хвърли напред, като се надяваше внезапното дръпване да не паникьоса коня. Усети пляскането на дланта ѝ, ледена и вдървена. Неговите собствени пръсти, които бързо се вцепеняваха, се сключиха около
китката ѝ и я придърпаха.
- Добре, добре, страхотно се справяш - каза той. Тя трепереше толкова силно, че водата
танцуваше. Крис прекара въжето през главата ѝ и под раменете. Кучето вече беше там и мушкаше
с нос рамото му - Виждам те, момиче. Дръж се, дръж се! - каза той, като не беше сигурен на кое
момиче говореше. - Ели - каза той, приближи лицето си към нейното, хвана ръцете ѝ и се опита
да свие пръстите около въжето. - Трябва да се държиш. Аз ще ти помагам, но трябва да помогна
и на Мина...
Това подейства. Той видя как лицето на Ели потръпна, главата ѝ бавно се завъртя, замаяните
ѝ от шока очи пропълзяха покрай него.
- Мъ-мъ-мъ... - запелтечи тя.
- Точно така, това е Мина. Трябва да помогнеш на Мина - вече дишаше тежко, плуваше по
памет, стъпалата му бяха вдървени, краката бяха като олово. Колко дълго беше във водата? Пет
минути? Можеше да си представи как нейният ум отказва да работи сега. „Но тя познава
кучето.“ Все още държейки ръцете ѝ около въжето, той пъхна свободната си ръка под гърдите на
кучето. „Моля те, Мина, не се паникьосвай, не ме хапи!“ Пуфкайки, кучето изскимтя жално и
после се протегна към Ели, езикът му се стрелна навън в опит да близне бузата ѝ.
- Мъ-мъ-мъ... - задъхано произнесе Ели. Крис видя белите полумесеци, когато очите ѝ
започнаха отново да се извъртат навътре. Пръстите ѝ бяха като тебешир. - Къ-Къ-Крисссс...
- Т-тук съм - заекна той. „Няма да те пусна.“ Крис вдиша рязко и изкрещя: - Дж-Джейдън, дърпай! Дърпай!
87
- Трябва да съм аз - каза Ели, гушнала главата на Бела в скута си. Въпреки танца на
оранжевите светлини от огъня, който Джейдън и Конър бяха запалили преди два часа, лицето ѝ
беше изпито и пепеляво. Очите ѝ се плъзнаха от Джейдън, който изглеждаше несигурен, към
стисналата устни Хана, която ѝ се струваше все по-бясна с всяка изминала секунда. - Тя е моят
кон.
- Но няма нужда. Джейдън може да го направи или Конър - каза Хана и Крис помисли, че
тя наистина се опитва да се сдържа. Джейдън беше отказал да иде където и да било, преди първо
да затопли Ели. Замръзнал до костния си мозък, Крис се беше съгласил. Бяха свалили дрехите на
момичето и го бяха обвили в одеяло за седло и в парката на Джейдън. Крис беше приел пуловера
на Джейдън и после беше чакал до огъня с Ели, сгушена в ръцете му, и с кучето, легнало на
практика в скута му, докато Джейдън беше отишъл с коня за помощ. Беше се върнал с дрехи, термоси с топла супа, чай... и с вбесената Хана.
- Трябва да спреш да се бориш с мен, Ели - притисна я Хана. - Трябва да си дойдеш у
дома.
- Не се боря. Просто казвам. - Долната устна на Ели потрепери.
Опакована в шапка, два пуловера, грейка, два чифта чорапи и парка, тя напомняше на Крис
за смалилите се старици, увити под топове одеяла, на които той четеше в болницата в Рул. Щом
чу гласа на Ели, Бела изпусна още един стон през алена пяна.
- Не е същото. Илай и Рок не бяха твоя вина - каза Хана на Ели, но се целеше с ками в
него.
Крис знаеше, че тя е права. Цялата тази каша - оборът, Бела, Илай и Рок в капан под леда или
на дъното на езерото - беше на неговата глава. Никой не искаше да го каже, но Крис мислеше, че
може да не намерят момчето и кучето до пролетта, а може би дори и тогава.
- Напротив. Да срежем леда, беше моя идея, а сега И-Илай... - Ели вдигна поглед към
Джейдън. - Пушката ми достатъчно голяма ли е? За Бела?
Джейдън поклати глава.
- Ще трябва да използваш някоя от нашите пушки.