Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
умрях. Ако искаш да си тръгна, ще го сторя веднага.
- Не - започна Ели.
- О, да, разбира се. - Хана тръгна към него. - Тръгни сега, остави ни да се оправяме с
твоята каша...
Джейдън застана между Крис и Хана.
- Какво правиш? - Когато изглеждаше, че тя ще замахне отново, Джейдън вдигна ръце, за
да я спре. - Какво си ти?
- Какво съм аз? - Това я остави безмълвна за секунда. Тя се обърна към него е невярващ
поглед. - Какво имаш предвид? Аз съм тази, която винаги съм била. Опитвам се да ни опазя
живи.
- Не по този начин - каза Джейдън тихо. - Твоят глас не е единственият, Хана. Не може да
бъде.
- Ако не искаш да чуеш мен, чуй Джейдън! - каза Крис. - Трябва да се контролираш. Това е
право на Ели и аз ще ѝ помогна. Ако наистина те интересуваше и ставаше дума само за нея, а не
за теб, щеше да го видиш.
Хана отвори уста, но Джейдън каза:
- Моля те, млъкни, за бога, Хана!
- Джейдън - лицето ѝ се сгърчи от шок, - ти взимаш неговата страна?
- Крис беше уплашен, а аз никога не бих те ударил. Помисли за това! И не, взимам
страната на Ели. - Обръщайки ѝ гръб, преди тя да може да отговори, Джейдън кимна на Крис.
Не му трябваха повече разрешения и не обърна повече внимание на Хана. Крис обгърна
дланите на Ели.
- Нека ти помогна с Бела, става ли? И кажи на Мина да лежи долу!
Заедно положиха главата на коня на снега. Той почака, пренебрегвайки Хана, която още
пушеше, но вече тихо, докато Ели се погрижи за кучето и се наведе да прошепне нешо в ухото на
кобилата и да целуне носа ѝ.
- Добре, пушката има здрав откат, така че бъди готова! - Застанал зад малкото момиче, той постави ръцете ѝ върху пушката, после задържа дулото на около два сантиметра от ухото на
Бела. - Държа я. Дръпни спусъка, когато си готова!
- Добре. - Ели извъртя поглед. - Благодаря, Крис!
Лицето ѝ трепна и той помисли, че е добре, че не трябва да се прицелва много, защото
трябваше да обърше очите си. Никога не се бе чувствал по-засрамен. Момиченцето му
благодареше за това, че заради него приятелят му беше убит, а сега щяха да убият и коня ѝ. След
няколко часа щеше да се наложи да ѝ каже за Алекс и да разбие сърцето ѝ отново. Джейдън също
щеше да го намрази.
„Но без повече лъжи, тате! С теб приключихме.“
И сега това вече беше Джес - тази въздишка, която можеше да е вятър или дух: „Точно така,
Крис. Остави чука!“.
- Толкова съжалявам, Ели! - каза той.
- Знам. - Тя погледна отново към коня си. - Обичам те, момиче! - каза на Бела и дръпна
спусъка.
88
- О, момко, не е толкова трудно - каза Фин, сякаш наистина не му пукаше, сякаш бяха
двама приятели, които си седяха в палатката на стареца и пиеха студени бири след тежък ден.
Фин обръсна внимателно с паранга си парче кожа от печения бут, поставен на дъска за рязане,
който можеше да е говежди, превъзходно изпъстрен с тлъстина. В един по-нормален свят. Заради
онова петно синьо мастило можеше да се обзаложи, че не пишеше: „Подбрано от
Министерството на земеделието“. - Само ми кажи кое е момичето!
- Аз... Аз н-не знам... ъх. - Вратът на Пит се люшна, когато оше един внезапен спазъм
премина през главата му. Челюстите му се сключиха, за да задържат сьскането. - Не...знам.
- Защо ли не вярвам в това? - Фин отряза дебело петсантиметрово парче, вероятно
напряко на мускула. - Може да не чета мисли, но видях лицето ти. Зашо не ми даваш име?
- Защото аз... - Още една пронизваща мозъчна бомба. Играеха тази брутална игра през
последните пет часа, откакто бяха напуснали тлеещите руини на къщата при езерото. Питър
беше чел истории за хора с мозъчен аневризъм. Малцината оцелели казваха, че усещането е като
от нокти, впиващи се в черепа им. Това беше нещо такова: наситена болка, пулсиране в центъра
на главата и точно зад очите му - като крилато същество, което беше загребало още пространство
с ноктите си. Не толкова ужасно като мозъчната буря, която го беше грабнала онзи ден на снега с
Дейви обаче. А защо не? „Мисли, Питър! Това е важно.“
И все пак... той не искаше пръстите на Фин напълно извън главата си. Колкото и да болеше
мозъчната бомба, Питър жадуваше онази електрическа червена еуфория повече. Когато Фин
прати Дейви и подобрените си Променени след Саймън и Пени, приливът беше толкова наситен,
толкова добър, че стонът на удоволствие се измъкна, преди Питър да може да го спре. Всеки