Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2
- Автор: Бик Ильза Джей
- Серия: Пепел #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Прочая древняя литература
Электронная книга - «Илса Бик Пепел 3 Чудовища 2». Краткое содержание книги:
- Която би била твърде тежка - намеси се Хана. - Не е твоя работа, Ели. Не си достатъчно
голяма. Ако обичаш Бела, ще оставиш ние да сложим край на мъките ѝ.
- Хана е права. - Джейдън се наведе и протегна колебливо ръка. - Трябва да тръгваме, Ели. Става късно. Хана трябва да провери Исак, а животните имат нужда от нас. Не искаш ли да
помогнеш?
- Да, но... - Пълните със сълзи очи на Ели преляха. Бела отново изстена. - Ш-ш-шт, момиче! - Ели нетърпеливо избърса сълзите от бузите си с опакото на ръката. - Няма нищо -
каза, а на Джейдън: - Разбира се, ще ви помогна. Но искам да помогна и на коня.
- Тогава ще оставиш ние... - започна Хана.
- Аз ще ти помогна, Ели - каза Крис.
Хана обърна към него леден поглед.
- Благодаря, Крис - каза, сякаш той беше насекомо, - но това няма нищо общо с теб.
„Не, има всичко общо с мен.“ Пренебрегвайки Хана, той клекна, докато не се озова очи в очи
с Ели.
- Можем да използваме моята пушка.
- Крис! - каза Хана.
Страданието върху лицето на Ели отслабна за секунда, преди отново да стисне зъби.
- Но тя е твърде тежка за мен.
- Крис! - каза отново Хана.
- Остави го, Хана! - каза Джейдън.
- Какво?! - Тя се опули срещу другото момче, което само ѝ върна поглед с решително
изражение. - Какво каза?
- Чу ме - отвърна той. - И аз имам думата в това, помниш ли?
- Джейдън, сега не е времето да...
- Ето какво ще направим - каза Крис на Ели. - Ще държим пушката заедно. Аз ще я крепя
стабилна, а ти ще натиснеш спусъка. Ще трябва да използваш и двата си пръста, но можеш да го
направиш.
- Наистина ли? - Брадичката на Ели потрепери. - Би ли го направил?
- Крис! - сряза го Хана, явно изоставила спора си с Джейдън. На него му се струваше, че
тя се опитва да потуши изкушението да извика или да му пръсне мозъка. Може би и двете. - Ели
е твърде млада, за да...
- Изборът е неин, Хана - Крис мислеше, че няма ирония в тона му. - Не е ли изборът това, на което държите тук?
- Какво? - Хана примигна, сякаш я беше зашлевил, а после цялото ѝ безсилие и скръбта ѝ, помисли Крис, се изляха в отровен щурм. - Не извъртай нещата! Вината е твоя, отговорността е
твоя. Ти ни донесе това. Мислиш, че като ѝ помагаш с нещо като това, ще поправиш стореното?
Това, което не направи днес?
- Хана - каза Джейдън, - това не е честно. Убихме трима. Ти не беше тук.
Очите ѝ проблеснаха в светлината на огъня.
- Не е нужно да съм била тук. Крис е можел да убие Лена. Ти го каза. Но не е стрелял. Не
знам дали ми пука да разбера защо...
- По същата причина, поради която не съм сигурен, че бих застрелял теб - каза грубо
Крис. Той преживяваше момента отново и отново. Лена в полезрението му, лицето ѝ огромно в
оптическия мерник и толкова... променено. Онова ужасно помитане от смесени жал и тревога,
което спря дъха му и му отне шанса да сложи край. Е, да сложи край на нея. Той не стреля, но се
спря в последната секунда. А после всичко се завъртя около Ели. - Бих се чувствал така и за
Джейдън или за всеки, когото познавам и за когото ме е грижа.
Хана се изсмя иронично.
- Това ли е грижа? Ти ги доведе при нас. Трябваше да си разпознал какво става с Лена, но
си бил сляп, Крис. Бил си доброволно сляп. Ако беше честен от началото, можеше да вземем
предпазни мерки. Можеше да заминем.
- Все още трябва да заминем - каза Джейдън. Лицето му беше пребледняло.
- Да, но при нашите условия, не след като загубим животни, дете. След като Лена уби
собствения си брат.
- Хана! - Лицето на Ели се стегна. - Недей! Не викай на Крис!
- Мислиш ли, че можеш да отмиеш такава кръв, Крис? Няма начин да оправиш това. - Тя
сви юмрук и го размаха в лицето му. - Исак е стар. Пожарът не му направи услуга. Ако живее, той може да ти прости. Ти и Джейдън може внезапно да станете най-добри приятели...
- Хана! - каза Джейдън.
- И може би той разбира, но аз не. Иска ми се ти да беше умрял.
- Хана! - Джейдън сграбчи китката ѝ. - Престани!
- Пусни ме! Пусни... - Пукотът от плесницата ѝ върху бузата на Джейдън беше отсечен
като изстрел от пушка. Кипнала, тя се изтръгна и изкрещя на Крис: - Иска ми се никога да не
бяхме те срещали. Иска ми се да си беше останал мъртъв. Защо не можа да умреш? Защо не
умря?
- Хана! - каза Ели. - Спри! Джейдън, накарай я...
- Не знам, Хана. - Всяка дума беше ново завъртане на ножа и Крис мислеше, че го
заслужава. Какво можеше да каже? „Бях уплашен“? - Не знам защо съм жив и съжалявам, че не