Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— За да отговориш на въпросите ми — озъби се той. Пистолетът не се отмести. Хромираната цев хвърляше отблясъци отразена светлина по стените. — Например защо си още жива?
— Не…
— Трябваше да умреш в Которския залив. Пратих един човек, казваше се Слобо. Искам да знам защо не те уби?
— Не помня — по-скоро изграчи, отколкото отговори тя, защото устата й беше пресъхнала. Отчаяно искаше да пие вода и да седне, защото иначе щеше да припадне. — Знам само, че ме простреля.
— Слобо не се върна.
— Не знам какво е станало с него.
— Никой не знае. Може би ще кажеш, че е избягал? — Беше вдигнал пистолета, сякаш разговаряше с него. — Невъзможно. Моите хора не бягат. Ако се опитат, винаги ги намирам. А виж, него не можах.
Аби потърка очи, надявайки се да се събуди и всичко това да се окаже кошмар.
— Той уби Майкъл. Видях го.
— Щом не мога да намеря Слобо, това означава само едно — той е мъртъв. — Драгович мързеливо се завъртя на стола си като лодка, която се върти около котвата. — Госпожице Кормак, позволи ми да ти съобщя няколко факта. Слобо е стигнал до вилата с кола. Когато дошла полицията, колата била още там.
Гледай човека, а не оръжието. Това я бяха научили преди години в Програмата за оцеляване във враждебна среда. Колкото повече гледаш оръжието, толкова по-вероятно е да го използва. Това не правеше съвета по-лесен за следване.
— Лежала си на пода с куршумите на Слобо в тялото. В рамото, но не в сърцето или главата. Защо? Слобо не беше небрежен или сантиментален човек. Щом те е оставил жива, значи той е бил мъртъв.
Гледай човека. Но това не правеше нещата по-лесни.
— Не съм го убила аз, ако това искаш да знаеш.
— Кой друг беше там?
— Никой. Само Майкъл и аз.
Обаче така ли беше в действителност? Тя се сети за нещо, което бяха казали в болницата. Някой се беше обадил на полицията. Спомените й бяха толкова объркани, че трудно можеше да е сигурна в каквото и да било, но не смяташе, че тя го е направила. Струваше й се невъзможно.
Така че кой друг е бил във вилата?
Драгович избута стола назад и се изправи. Отиде с небрежна походка до стената и огледа една от каменните плочи. Тази беше боядисана, а не гравирана и макар цветовете да бяха избелели, все още се виждаха ясно. Мумифициран човек протягаше ръка, увита в бинтове, от каменен саркофаг, а един брадат Христос се готвеше да му помогне да се изправи. В краката му си играеше куче.
— Ето още един факт. Слобо умря, Ласкарис също. Но аз четох полицейските доклади. Когато са пристигнали, са намерили само един труп.
Той се извъртя и втренчи очи в Аби. Тя отстъпи малко назад, но веднага една ръка се опря в гърба й, да не би да й хрумне нещо.
— Твоят човек имал ли е съучастник?
— Слобо работеше сам. — Драгович се премести към една мраморна статуя — гола жена с щръкнали нагоре гърди, но без ръце. Той плъзна пръст по мраморното й гърло. — Двама мъртъвци, един труп. Как би обяснила това?
Единственото, което можеше да направи, е да вдигне рамене.
— Не знам.
Изведнъж Драгович се озова пред Аби, прекосявайки помещението толкова бързо, че тя трудно успя да различи движенията му. Пазачът зад нея притисна ръцете й към тялото толкова силно, че почти я вдигна от пода. Студен метал се впи в челюстта й, когато Драгович заби пистолета в лицето й. Мъртвешката миризма на лилии едва не я задуши.
— Госпожице Кормак, трябва да разбереш, че вече си мъртва. Ако реша някой да умре, това става. Ако засега те оставям жива, то е само защото искам да ми кажеш разни неща. Мога да те убия на мига и да те хвърля в Тибър и на никой няма да му пука. Дори няма да могат да те разпознаят, когато приключа с теб, разбра ли?
Лицето му беше толкова близо, че покаралата му брада я одра по бузата. Сълзи се застичаха по лицето й и попиха в брадата му. Този близост беше почти изнасилване.
— Нищо не знам — каза тя умолително.
Чу се да го повтаря отново и отново, изпаднала в пристъп на истерично заекване, от който не можеше да се измъкне. Драгович се отдръпна отвратен. Биячът зад нея разхлаби хватката си и тя се отпусна върху му. Почувства как той се притиска о нея и се заотърква в тялото й като куче.
— Достатъчно. — Драгович щракна с пръсти и биячът я пусна. Аби падна напред върху пода и остана там на четири крака. — Твоят любовник Ласкарис трябваше да ми даде нещо. Затова дойдохте в къщата ми.