Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
Защото Министерството на разтакането продължи механично, всекидневно да поддържа в движение това чудно, всемогъщо колело на държавното управление — как да не се върши нищо. Защото Министерството на разтакането беше готово всякога да се нахвърли на всеки неблагоразумен държавен служител, който вършеше или по някаква изненадваща случайност имаше и най-далечна опасност да свърши нещо, като с протокол, изложение или писмени инструкции унищожаваше намерението му. Поради този именно дух на национална ползотворност Министерството на разтакането започна постепенно да се намесва навсякъде. Механици, естественици, войници, моряци, просители, автори на мемоари, тъжители, хора, които се стремяха да предотвратят оплакванията, и хора, които желаеха да ги удовлетворят, работодатели, работници, невъзнаградените по заслуга и ненаказаните за провинения — всички бяха прехвърлени към архивата на Министерството на разтакането.
Безброй хора пропадаха в Министерството на разтакането. Нещастници с провинения или с проекти за всеобщо добруване (а сигурно би било по-добре още отначало да се провинят, вместо да използуват за целта тази чисто английска рецепта за провинение), минали бавно и трудно през други ведомства и както му е редът, нагрубени на едно място, изритали на друго, пренебрегнати на трето, биваха прехвърляни най-после в Министерството на разтакането и не излизаха вече на бял свят. За тях заседаваха комисии, секретари пишеха протоколи, членове на комисии бръщолевеха, архивари ги записваха, вписваха, проверяваха, отписваха и накрай те изчезваха напълно. С една дума, всички държавни дела минаваха през Министерството на разтакането, като изключим тези, които не излизаха оттам; а тяхното име е легион.
Случваше се някои разгневени хора да нападат Министерството на разтакането. Случваше се дори някои подли и прости демагози, смятащи, че истинската рецепта за добро управление е как да се върши нещо, да отправят интерпелации в парламента и да искат или да заплашват, че ще искат гласуване. В такъв случай благородният лорд или високоуважаваният джентълмен, комуто се падаше да защити Министерството на разтакането, се подготвяше да превърне деня в редовна битка. Влизаше в сградата, удряше по масата и се озоваваше лице срещу лице с уважаемия джентълмен. И казваше на уважавания джентълмен, че Министерството на разтакането не само не може да се укори, но трябва да се възхвали в случая, да се възхвали до небесата. Казваше на уважавания джентълмен, че макар Министерството на разтакането да е всякога и напълно право, никога не е било така право, както в случая. Казваше на уважавания джентълмен, че той би постъпил по-добре, по-достойно, по-красиво, по-разумно и така нататък (използувайки половината запас от общи фрази), ако не бе нападал Министерството на разтакането и не бе повдигал този въпрос. После поглеждаше с едно око суфльора от Министерството на разтакането, седнал до трибуната, и смазваше уважавания джентълмен с изложението на Министерството на разтакането по въпроса. И при все че всякога се случваше едно от двете: или Министерството на разтакането нямаше какво да каже и заявяваше това, или имаше да каже нещо, от което благородният лорд или високоуважаваният джентълмен объркваше първата половина и забравяше втората, тъй или инак, Министерството на разтакането излизаше всякога непорочно при гласуването на едно послушно мнозинство.
След продължителна дейност от този род Министерството се превърна в такава люлка за държавни мъже, че мнозина тържествени лордове достигнаха славата да са просто неземни чудеса на деловитост, само чрез прилагане правилото да не вършат нищо, докато са начело на Министерството на разтакането. Що се отнася до по-малките жреци и прислужници в тоя храм, като последица от тази дейност те бяха разделени на две класи и всички, до най-низшия вестоносец, или го смятаха за изпратено от небето учреждение, което е в правото си да върши, каквото иска; или се приютяваха в пълно безверие и го смятаха за явно вредителство.