Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)
- Автор: Эсслемонт Иан Кэмерон
- Серия: Малазанската империя #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емил Минчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Нощ на ножове (Роман за Малазанската империя)». Краткое содержание книги:
През тази нощ ще се състои свързване. Веднъж в живота се появява Лунната сянка — събитие, в което добрите хора на Малаз са заплашени от демонични хрътки и други още по-ужасни неща.
Същата тази нощ, за която има пророчество, че император Келанвед ще се завърне. Затова и тук са хората, които биха предотвратили това на всяка цена. Докато разногласията в Империята очертават линията на битката, древното присъствие започва своето покушение над острова. Сред свидетелите на тези катаклизми са крадец на име Киска и Темпър — изтощен от войни ветеран. Макар и да не го знаят, всеки от тях има своята роля в конфронтацията, която ще определи не само съдбата на Малаз, но и тази на останалия свят…
Киска разгледа рехавата горичка. Може би бягството й не беше толкова безцелно, колкото си мислеше. Имаше нещо сред дърветата. Киска легна по корем паралелно с фронтона. Няколко минути наблюдаваше, без да помръдва. Дрезгава лунна светлина се процеждаше през дънерите и дърветата арускус сияеха като запалени.
След това видя движение… това, което бе взела за сенки, помръдващи на вятъра, всъщност бяха силуети, които сновяха от прикритие на прикритие. Фигури, облечени в сиво, подобни на призраци. Стрелкаха се насам-натам, приближавайки се към най-голямата каменна могила, покрита с мъх. Видя проблясък между клоните на два високи кедъра — може би лунната светлина, отразена в полиран метал.
Е, убийците от култа на Сянката бяха следвали мишената й по-рано, възможно ли бе това пак да са те? Все пак кой друг би бил достатъчно глупав, за да скита навън в нощ като тази? Освен нея, разбира се. Киска се обърна и затърси начин да слезе долу.
След като претича през улицата, тя се провря през гъстия храсталак и започна да се прокрадва от дърво на дърво. Не след дълго почти се препъна в мъртво тяло. Каквито и да бяха тези поклонници на Сянката, едно беше сигурно — не се свеняха да убиват, дори момиче, не много по-възрастно от нея. Тялото й бе проснато на една страна, подпряно на един самотен дъб без листа. Киска коленичи, за да разгледа трупа. Дрехите й бяха от фин лен. Освен това бяха омачкани и Киска заключи, че момичето е било претърсено. Беше убита бързо и професионално — с едно-единствено промушване в гърдите. Кръв се събираше на локва в скута на момичето и правеше възлестите корени около краката й да изглеждат черни.
Киска посегна с ръка, заграби шепа пясъчно руса коса и повдигна главата на жертвата. Не я познаваше. Но това не означаваше нищо, ако това общество бе толкова тайно, колкото смяташе Агайла. Нищо чудно жената да бе дошла чак от Свободните градове14, за които хората казваха, че се намират на юг от Дженабакъз — Киска нямаше как да докаже противното.
Тя остави главата да падне и забеляза странно обезцветяване върху гърдите на жената. Тънката туника под робата й беше разкъсана. Киска внимателно разтвори плата. Видя татуировка, която приличаше на отрязан птичи крак. Хищна птица, може би ястреб или сокол. Киска гледаше рисунката и се чудеше какво можеше да означава тя. Агайла бе споменала Ястребовите нокти, стари съперници на Ноктите, но тя никога преди не бе чувала за тях. Вятърът довя черпак дъжд над главата й. Няколко капки се търкулнаха от косата й и паднаха точно върху татуировката, чиито цветове се размиха. Запленена, Киска прокара пръст по рисунката. Тя се размаза под натиска.
Киска се отпусна назад. Интересно. Някакъв сигнал за разпознаване? Пропуск? Защо птичи крак? Веднага се сети за Ноктите, но тя познаваше символа им и той бе различен. Още една мистерия в нощ, изпълнена с мистерии. Киска реши да помисли над тази по-късно — беше се забавила достатъчно.
Дъбът, в основата на който лежеше тялото, се издигаше от една падина между две ниски каменни стени, които бяха покрити с дебел пласт мъх и изглеждаха като две идентични, паралелни могили. Поклонниците на Сянката може би бяха завардили именно тази пътека, защото водеше до купчина огромни камъни, която, ако си спомняше правилно, се намираше съвсем близо до основната формация. Киска се огледа и установи, че изнервящият танц на сенките бе секнал. Нощта бе спокойна. Може би този феномен се проявяваше за кратко и после изчезваше или пък тази част на града имаше нещо като имунитет. Клечейки и пълзейки, Киска си проправи път до една стена, която предлагаше добър изглед към основните развалини. Облегна се на нея, събра кураж, провери арбалета си и надникна над ръба.
Почти веднага видя човека, когото търсеше. Седеше на един камък с изпънати крака и скръстени ръце. Гуглата му беше дръпната назад. Дългата му черна опашка бе преметната през едното рамо. Мъжът вдигна мургавото си, мършаво лице към нощното небе и се намръщи, сякаш не бе харесал това, което виждаше. Четиримата му телохранители се бяха подредили в защитна формация около него: двама клечаха зад камъни, а другите двама се подпираха на каменни колони, обвити с лози и покрити с мъх. Отвъд тази групичка дебнеха други мъже, наобиколили древната могила, неподвижни като статуи. Бяха поне петдесетима. Именно тези мъже бяха принудили мишената й да дойде тук — това бе очевидно. А сега чакаха — но какво?
Въпреки, че носеше ръкавици, Киска прокара ръка по бедрото си, сякаш за да избърше изпотената си длан. Несъмнено мъжете искаха да изпратят мишената й при своя господар, точно както бяха опитали да направят с нея. Но изглежда чакаха някого или нещо… може би някакъв знак? Киска прокле лошия си късмет. Бе открила мишената си, но нямаше как да я достигне. Проклета да е Съдбата и проклети да са нейните безотговорни шутове близнаци — тази нощ се бяха развилнели!
14
В хартиеното издание са Свободните Конфедерации. Тук са спазени специфичните наименования известни на читателите от поредицата „Малазанска книга на мъртвите“, издание на Бард. — Бел. Dave