Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Мисис Чик се побоя да каже „крайници“ след неотдавнашното възражение на мистър Домби относно костите и затова тя зачака да й се подскаже дума от мис Токс и въпросната дама, вярна на задълженията си, се осмели да предложи думата „членове“.
— Членове! — повтори мистър Домби.
— Струва ми се, че уважаемият доктор тази сутрин спомена краката, нали така, скъпа Луиза? — попита мис Токс.
— Наистина ги спомена, мила моя — с лек укор се обади мисис Чик. — Как можеш да ме питаш за това! Ти самата го чу. Искам да кажа, че ако нашият скъп Пол за известен период не може да ползува краката си, то това е заболяване, свойствено на много деца на неговата възраст и не може да се предотврати чрез никакви грижи или предпазни мерки. Колкото по-рано разбереш това и го приемеш, Пол, толкова по-добре.
— Сигурно ти е ясно, Луиза — отбеляза мистър Домби, — че аз не поставям под съмнение естествената ти привързаност и естествената ти загриженост към бъдещия глава на моята фирма. Струва ми се, че тази сутрин мистър Пилкинс го прегледа, нали? — попита мистър Домби.
— Да, прегледа го — отвърна сестра му. — Ние с мис Токс присъствувахме. Ние с мис Токс винаги присъствуваме. Считаме това за необходимо. Мистър Пилкинс го преглежда вече няколко дни наред, а аз смятам, че той е извънредно умен. Той казва, че не заслужавало да се говори за болестта — което аз поддържам, ако може това да е някаква утеха, — но днес той препоръча морски въздух. Много разумно, Пол, напълно съм убедена.
— Морски въздух ли? — попита мистър Домби и погледна към сестра си.
— Няма защо да се безпокоиш от това — каза мисис Чик. — На моите Джордж и Фредерик и на двамата им предписаха морски въздух, когато бяха приблизително на неговата възраст. А и на мен самата много често ми се препоръчва. Напълно съм съгласна с теб, Пол, че навярно горе пред него непредпазливо се говори за неща, с които би било добре да не занимава малката си главичка. Но наистина не виждам какво може да се направи, когато имаш насреща си едно толкова съобразително дете. Ако той беше обикновено дете, нямаше да има никакви проблеми. Трябва да кажа, че според мен, както и според мис Токс, една кратка промяна в обстановката, въздухът на Брайтън, а също и физическото и духовно възпитание на една толкова благоразумна особа като мисис Пипчин например…
— Коя е тази мисис Пипчин, Луиза? — попита мистър Домби, поразен от това фамилиарно споменаване на име, което той никога не бе чувал.
— Мисис Пипчин, скъпи Пол — отвърна сестра му, — е една възрастна дама — мис Токс знае историята на целия й живот, — която от известно време с огромен успех отдава своята духовна енергия за обучаването на децата и взаимоотношенията с тях и която има извънредно добри връзки. Мъжът й умрял от разрив на сърцето при… При какви обстоятелства казваше, че мъжът й умрял от разрив на сърцето, скъпа? Не си спомням точно.
— При изпомпване на вода от перуанските мини — отвърна мис Токс.
— Разбира се, самият той не е помпал — уточни мисис Чик и погледна към брат си. Наистина изглеждаше необходимо да се направи това пояснение, защото мис Токс спомена по такъв начин за съпруга, като че той бе умрял на помпения лост. — Но е вложил пари в предприятието, което се е провалило. Мисля, че мисис Пипчин удивително добре се справя с децата. Непрекъснато чувам как я хвалят в избраните кръгове още от времето, когато аз бях… боже мой… колко е нависоко! — Погледът й блуждаеше около библиотечния шкаф, близо до бюста на мистър Пит, който беше на височина приблизително десет фута от пода.
— Навярно аз трябва да изразя мнение за мисис Пипчин, уважаеми сър — скромно се обади мис Токс и се изчерви, — след като така определено се позоваха на моето отношение, и да потвърдя, че похвалите, изказани за нея от милата ви сестра, са напълно заслужени. Редица дами и господа, сега вече високопоставени членове на обществото, са й признателни за грижите. Смирената особа, която сега разговаря с вас, някога бе под нейна опека. Смятам, че цялата знатна младеж е запозната със заведението й.
— Трябва ли да разбирам, че тази уважавана персона ръководи учебно заведение, мис Токс? — покровителствено попита мистър Домби.
— Не съм толкова сигурна — отговори въпросната дама — дали имам основание да го наричам по този начин. В никакъв случай не е подготвителна школа. Ще ми бъде ли ясна мисълта — запита мис Токс особено мило, — ако го назова много изискан детски пансион?