Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— О! Но това е само нощем — отвърна мистър Домби, като притегли стола си по-близо до сина си и ласкаво постави ръка на гърба му, — децата нощем са уморени, за да спят добре.
— Не, не е нощем, татко — каза детето, — а през деня. И аз лягам в скута на Флорънс, а тя ми пее. А нощем ми се присънват такива стра-а-анни неща!
И той отново продължи да грее ръце и да размишлява за всичко това, подобно на старец или на малък призрак.
Мистър Домби бе така изумен, така разтревожен и така объркан как да продължи разговора, че продължаваше да седи и да гледа сина си в отблясъците на камината, като държеше ръката си на гърба му, сякаш тя бе притеглена там от магнит. После протегна другата си ръка и за момент обърна замисленото лице към себе си, но щом го пусна, то веднага се извърна пак към огъня и остана вторачено в трептящите пламъци, докато се яви бавачката, за да отведе момчето да спи.
— Искам Флорънс да ме вземе — каза Пол.
— Няма ли да дойдете с бедната си бавачка Уикам, мастър Пол? — с патос попита въпросната особа.
— Не, няма — отвърна Пол и отново се разположи в креслото си като господар на дома.
Мисис Уикам се оттегли, като благославяше неговата невинност, и скоро вместо нея се яви Флорънс. Детето веднага скочи с такава неочаквана пъргавина и готовност и когато пожела на баща си „лека нощ“, повдигна към него такова развеселено, подмладено и съвсем детско лице, че мистър Домби, макар и успокоен от промяната, бе крайно озадачен.
След като те двамата излязоха, му се стори, че дочува тихо пеене. И като си припомни, че Пол бе споменал как сестра му му пеела, той прояви любопитство да отвори вратата и да се ослуша, загледан след тях. Тя го държеше на ръце и бавно изкачваше голямото, широко, безлюдно стълбище, а той бе облегнал глава на рамото й и небрежно обвил ръка около врата й. И така, те бавно се изкачваха — тя пееше, без да спира, а от време на време Пол тихичко й пригласяше. Мистър Домби ги наблюдава, докато се изкачиха по стълбището — те неведнъж спираха да си починат — и се скриха от погледа му, а той продължаваше да стои, загледан нагоре, докато бледите лъчи на луната, грееща печално през високото замъглено прозорче, не го накараха да се прибере пак в стаята си.
На другия ден на обяд бяха свикани на съвет мисис Чик и мис Токс и когато масата бе раздигната, мистър Домби откри заседанието, като настоя да му се съобщи без извъртане и премълчаване дали всичко е наред с Пол и какво мисли мистър Пилкинс по този въпрос.
— Детето — отбеляза мистър Домби — съвсем не е така добре, както бих искал.
— Със свойствената си удивителна наблюдателност, скъпи Пол — обади се мисис Чик, — ти веднага долови основното. Нашият любимец не е така добре, както бихме искали всички ние. Работата е там, че умът му е твърде развит. Душата му е прекалено голяма за физиката. А как разсъждава това мило дете! — възкликна мисис Чик и поклати глава. — Никой не би повярвал. Например какво каза той вчера, Лукреция, относно погребенията…
— Страхувам се — с раздразнение я прекъсна мистър Домби, — че някои хора горе говорят с детето на неподходящи теми. Снощи той ми разправяше за… за костите си — каза мистър Домби, като ядосано наблегна на думата. — Кого, по дяволите, засягат костите на сина ми? Да не би той да е някакъв жив скелет?
— Съвсем не е такъв — с неописуемо изражение продума мисис Чик.
— И аз така мисля — отговори брат й. — Сега пък погребения! Кой разправя на детето за погребения? Ние нямаме погребални бюра, нито сме наемни участници в погребения или гробари.
— Съвсем не сме такива — обади се мисис Чик с предишното си дълбокомислено изражение.
— Тогава кой му пълни главата с подобни неща? — запита мистър Домби. — Снощи бях наистина много разтревожен и възмутен. Кой му пълни главата с подобни неща, Луиза?
— Скъпи Пол — заговори мисис Чик след моментно мълчание, — не е необходимо да разпитваме. Да ви кажа откровено, не мисля, че Уикам е човек с много весел нрав или това, което се нарича…
— Щерка на Мом31 — тихо й подсказа мис Токс.
— Точно така — съгласи се мисис Чик, — но тя е много внимателна, услужлива и съвсем не е самонадеяна. Наистина, никога не съм виждала по-покорна жена. Ако милото дете — продължи мисис Чик с тон на човек, който обобщава вече възприети неща, вместо за пръв път да споменава за тях — е малко изтощено от последния пристъп и не е в такова цветущо здравословно състояние, каквото бихме желали, и ако от време на време организмът му отслабва и понякога за известен период не може да ползува своите…
31
Мом — гръцки бог, който непрекъснато мърморел и се оплаквал.