Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Марика погледна в същата посока.

— Трябва да тръгнем натам, нали?

Часовникът сочеше към вътрешността на пирамидата.

— Май е рано да си тръгваме — въздъхна Джейк.

Пиндор изохка:

— Не можем ли да се върнем по-късно? Когато е по-безопасно. Може би когато царят се събуди напълно или нещо подобно.

Марика го смушка с пръст.

— Пиндор, тук няма да стане по-безопасно.

Джейк съзнаваше, че това е самата истина. Спомни си разговора между Кре и неговите подчинени. Щяха да се погрижат фараонът да изпадне в кома, да го приспят завинаги, за да запазят властта си.

Джейк се обърна към Джер:

— Трябва да останем, за да намерим нещо, от което се нуждаем.

— Тогава и аз ще остана с вас.

— Не. Ти трябва да измъкнеш останалите. Суматохата, която ще предизвикате, ще ни помогне. Всички погледи ще бъдат насочени навън, а не навътре.

Джер се канеше да възрази, но погледна жената с двете момчета. После кимна бавно и му подаде ръка.

— Търсете бързо. И не забравяйте! По залез в „Кривият гвоздей“.

Джейк стисна дланта му.

— Ще бъдем там, ако успеем.

Джер прошепна плана си на останалите мъже, а Джейк и приятелите му се отдалечиха на няколко крачки.

Марика бе открила полуотворена врата и надникна вътре. Махна с ръка на Джейк и я отвори широко.

— Вижте!

Стаята бе малка и тъмна. Забелязваха се няколко стола и маси. В една чиния бяха оставени оглозган кокал и парче мухлясал хляб. Явно бе помещение, използвано от стражите. Докато Джейк оглеждаше стаята, няколко бръмбара се шмугнаха под масата и хукнаха към по-тъмния ъгъл.