Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник
- Автор: Панколь Катрин
- Серия: Жълтите очи на крокодилите #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-060-4
- Переводчик: Румяна Маркова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник». Краткое содержание книги:
В „Катеричките от Сентрал Парк са тъжни в понеделник“ нетърпеливият читател ще проследи съдбата на вече познатите му от първите две части двойки: Жозефин — която постепенно се освобождава от своята нерешителност и се заема с написването на нов роман, и Филип — чиято съдба коренно ще се промени след срещата с една забележителна жена; Ортанс — все така амбициозна и безцеремонна, която ще тръгне по пътя на успеха и голямата любов, и Гари — който храни катеричките в Сентрал Парк, за да не са тъжни в понеделник, и получава неочаквано наследство; симпатичните млади влюбени Зое и Гаетан; злата Анриет и жалкият Шавал; забавните и супердобрички Жозиан и Марсел и техният супергениален двегодишен син Младши. Както и тайнственият Свенлив младеж и голямата му любов Кари Грант… Всичко това описано с лекота, съпричастие, хумор и неподражаемото умение на Катрин Панкол да разказва истории.
В главата й сякаш звучаха две музикални фрази — изречението, което продължаваше спора, и дванайсети век, който се опитваше да го избута, за да се изправи уверено на крака, когато дойде времето да се яви на изпита и да отговаря на въпросите.
Ще започне с биографията си, като я изпъстри с библиографски вметки, за да обясни откъде идва, какво е работила. След това ще отговори на въпросите на колегите.
Да не мисли за присъстващите, насядали зад гърба й.
Да не чува скърцането на столовете по пода, шушуканията, местенето от един стол на друг, въздишките, влизанията, излизанията… Да се съсредоточи върху отговорите на въпросите на членовете на журито, които в продължение на трийсет минути ще изразяват мнението си, ще кажат какво ги е заинтересувало в работата й или какво ги е отегчило, ще се установи диалог, тя ще слуша, ще отговаря, евентуално ще се защити, без да се нервира и обърква…
Повтаряше си етапите на изпита, който щеше да продължи четири часа и да й донесе званието професор.
Заплатата й щеше да скочи от три хиляди на пет хиляди евро.
Или да остане непроменена.
Защото винаги имаше опасност да не защити успешно. Беше съвсем малка, практически не съществуваше, но все пак…
След като всичко приключи, журито ще се оттегли, за да се съвещава. Час и половина по-късно ще заеме отново мястото си и ще съобщи резултата:
„Кандидатът е приет с оценка «много добър» и с поздравленията на журито…“
Ще има гръм от аплодисменти.
Или: „Кандидатът е приет с оценка «много добър», но без поздравленията на журито“.
Ще се чуе потракването на чукчето и кандидатът ще направи гримаса.
Или: Кандидатът е приет с оценка „добър“.
И присъстващите ще запазят неловко мълчание.
Кандидатът ще увеси нос и ще се свие засрамен на стола си.
След четири часа щеше да разбере.
След четири часа щеше да започне нов живот, изпълнен с неизвестни.
Жозефин си пое дълбоко въздух и бутна вратата на залата, в която я очакваше журито.
Всяка сутрин, когато светлината на новия ден се процеждаше през завесите на прозореца, Анриет Гробз се надигаше, сядаше в леглото, пускаше малкото радио, изслушваше последните котировки на азиатските борси и започваше да се вайка. Какво нещастие! Какво нещастие, повтаряше тя, въртейки се и омотавайки се в дългата си нощница. Икономиите й се топяха като сняг и тя се виждаше като дете, в кухнята на старата ферма в Юрските планини, как потрива една в друга грубите си обувки с надеждата да стопли вкочанените си крака, а майка й бърше напуканите си ръце в сивата си престилка. Беднотията е красива единствено в тъпите книги. Беднотията предлага скъсани, дрипави дрехи, изкривява ставите. Вперила очи в деформираните ръце на майка си, тя се бе заклела никога да не попада в лапите на беднотията. Беше се омъжила за Люсиен Плисоние, после за Марсел Гробз. Първият й донесе охолство, вторият богатство. Мислеше си, че вече е на завет, когато Жозиан Ламбер й отмъкна съпруга. Въпреки че Марсел Гробз се бе показал щедър при развода, така или иначе, тя изгуби много.
А сега и борсата се сгромолясваше!
Накрая щеше да се окаже боса и гола на улицата. Истински стриптийз! Без кесия, в която да бърка. Ирис бе напуснала този свят — тя бързо се прекръсти, а Жозефин…
Жозефин… по-добре да не си спомня за нея.
Щеше да остарява, стискайки се, в мизерия. Какво толкова съм сторила, че съм така наказана?, зачуди се, долепила длани и обърнала поглед към разпятието над леглото си. Бях примерна съпруга, добра майка. И ето как съм наказана. Чимширът, закрепен на разпятието, бе пожълтял и изсъхнал. Откога ли стои там?, замисли се тя, вдигнала глава към Месията. От времето, когато се къпех в златен прах от сутрин до вечер. И тя отново увеси нос и се завайка още по-горестно.
Купуваше всички икономически списания. Следеше новините на радио BFM за бизнес, икономика и борсови операции. Четеше и препрочиташе статиите на прочути експерти. Слизаше при портиерката, подкупваше единствения й син Кевин, дванайсетгодишен дебел и неблагодарен хлапак, за да й покаже в Гугъл последните данни от финансовите институции. Той й вземаше по едно евро за влизане, после по едно евро на десет минути и двайсет евроцента за разпечатване на страница… Тя не разбираше бъкел и понасяше да я командва пастьозният келеш, който я зяпаше безочливо, въртейки се на стола си, и плющеше с един ластик, опънат между палеца и показалеца му. Звукът бе досаден, напомняше на стържещ трион и той го модулираше, като свистеше през зъби. Анриет се усмихваше накриво, стараеше се да запази достойнството си, докато кроеше наум страховити планове за мъст.