Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Помогна ми да вляза през прозореца и върна мрежата на мястото й.
— Лека нощ, Грейс.
— Ще те видя ли отново? — Сложих ръка на мрежата, която ни разделяше. — Нали няма да изчезнеш, след като тайната ти самоличност е разкрита?
Той допря ръка до моята през тънката бариера.
— Утре. Ще дойда утре. Обещах на баща ти да поправя оградата. — Не ме увери и не обеща.
— Значи утре ще се видим.
Даниъл отдръпна ръка.
— Чакай — настоях аз.
Той спря.
— Благодаря ти. Благодаря за онова, което направи за татко… одеве, в двора.
Даниъл прехапа устни.
— Ти видя ли?
Кимнах.
Той се изчерви едва забележимо.
— Не се тревожи, Грейси. Баща ти беше под влиянието на случилото се — мислеше, че е изгубил сина си. — Даниъл отстъпи назад до ръба на стрехата. — Изправи се на пръсти. — Заключи си прозореца — нареди и скочи назад от покрива.
Четиринайсета глава
Неподозирани висоти
В леглото
Сгуших се под олекотената завивка и се опитах да се успокоя. Не можех обаче да спра да мисля за Даниъл и за онова, което изпитвах, докато бях в прегръдката му, въодушевлението и свободата, докато тичахме през гората, разказа му за прадедите… за него самия. Най-вече се питах защо Даниъл не отговори на въпроса ми за съществуването на чудовища.
Трябваше да призная, че не знаех много за тези неща — чудовища, демони, вампири. Мнозина от енорията мислеха, че е грях да се четат книги или да се гледат филми за подобни неща. Родителите ми определяха филмите, които можехме да гледаме, а имах приятели, на които им беше забранено да четат дори „Хари Потър“, защото в поредицата се превъзнасяли магиите. Според мен това беше глупаво — и без това тези неща бяха пълна фантасмагория. Поне така мислех.
Само че ограниченията и забраните не спираха хората от Роуз Крест да говорят. Открай време си повтарях, че чудовището от Маркъм Стрийт е просто поучителна притча, с която да накарат нас, децата, да се държим прилично. Разказите започнаха, когато хората заразказваха, че били видели космат звяр на Маркъм Стрийт. След това жители на квартала започнаха да изчезват. Повечето бяха приходящи бездомници, проститутки и изоставени деца, така че хората не се трогнаха много. Нещата се промениха, когато обезобразените им тела се появяваха незнайно откъде на Маркъм Стрийт по веднъж в месеца. Поне така гласяха слуховете, които бях чувала като дете. В Роуз Крест положението не беше толкова лошо. Тук проблемът беше единствено с мъртви животни — като разкъсаното ми кученце Дейзи. Татко разправяше, че сигурно е била нападната от миеща мечка, излязла от гората, но аз така и не се отърсих от чувството, че е нещо по-страшно. Ами ако бях права? Ами ако беше чудовището от Маркъм Стрийт? Ами ако беше влизало в двора ни?
Тези странни произшествия спряха преди години — още преди Даниъл да изчезне от града — но ето че сега отново се случваха. Мериан бе умряла от студ, ала тялото й бе обезобразено като труповете, открити на Маркъм Стрийт. След това изчезна Джеймс… а на верандата имаше кръв. Не можех да забравя и онова, което ми се случи, докато чаках на улицата. Какво ли щеше да се случи, ако Даниъл не се беше появил?
Съвпадение ли беше, че странните случки започнаха отново след завръщането му? Възможно ли беше чудовището да го е проследило дотук?
Да не би той да го следваше?
Даниъл ми каза, че се е върнал заради училището, но аз усещах, че има още нещо. Истината ли ми беше казал? Да не би чудовището от Маркъм Стрийт да се беше върнало? Да не би Даниъл да се опитваше да ни защити от него?
На сутринта
Изглежда, по някое време бях заспала, защото се стреснах от някакъв трясък пред прозореца на стаята. Обърнах се на една страна, за да погледна часовника. Беше точно шест сутринта. Чух трясъка отново, затова скочих от леглото и отидох да разузная какво става. Все още не се беше съмнало напълно, но видях, че дворът е празен. Тропотът продължи. Стори ми се, че идва от задния двор. Краката ми бяха така вдървени, че едва не се плъзнах по стълбите.
Бях в кухнята, когато видях Даниъл в задния двор. Забиваше кол за оградата в замръзналата почва с голи ръце. Не бях напълно сигурна, защото бе застанал с гръб към мен, но ми се стори, че държи кола с една ръка, след това замахва с другата, за да го удари. Не използваше нито чук, нито някакво друго сечиво. Вероятно беше дошъл толкова рано, за да свърши работа тъкмо по този начин.