Божествени и прокълнати
- Автор: Диспейн (Деспейн) Бри
- Серия: Божествени и прокълнати #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- ISBN: 978–954–389–101–6
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Божествени и прокълнати». Краткое содержание книги:
Канех се да изляза при него, когато прокарах ръка през косата си и усетих колко е сплъстена. Видях как Даниъл замахна отново и колът хлътна цели осем сантиметра в земята. В този момент ми се прииска да облека нещо по-прилично от бархетната пижама на жълти патета.
Докато се гримирам и изправя косата си, докато сменя три пуловера — всичките ми дрехи ли приличаха на торби? — Чарити беше слязла в кухнята, четеше една от любимите си научни книги и хапваше добре захаросан корнфлейкс от неприкосновените си лични запаси, което означаваше, че мама все още не е станала. Ударите бяха спрели, значи мама и Джеймс щяха да поспят още малко.
Надникнах през прозореца.
— Ти видя ли къде отиде Даниъл?
— Не — изръмжа Чарити. — Тъкмо се канех да отида да го удуша, задето вдига толкова шум, но когато слязох, той вече се беше изнесъл нанякъде.
— Извинявай — рекох аз, сякаш онова, което Даниъл вършеше, беше по моя вина.
— Голяма работа — сви рамене тя. — И без това днес бях решила да стана рано. През уикенда трябва да напиша черновата на доклада по природознание.
— Я — погледнах отново през прозореца. — Ама той къде се дяна?
— Королата я няма. Може татко да го е закарал до железарията или някъде другаде.
Или може би онзи, който беше взел колата снощи, изобщо не се е прибирал. Не чух вратата на гаража да се отваря, а до три така и не успях да заспя. Вратата към кабинета на татко беше заключена и вътре не светеше. Ако Даниъл не беше с татко, тогава къде беше баща ми?
Отпуснах се на стола в кухнята. Може би Даниъл оправяше оградата в този ранен час, защото не искаше да ни вижда отново.
— Може ли? — посегнах аз към кутията корнфлейкс.
Тя кимна.
— Ти разбра ли за внучката на господин Дей?
— За Джесика или за Кристи питаш?
— За Джес. Изчезнала е.
Малките захаросани люспички изтрополиха в паничката ми. Не бях виждала Джесика от години. Преди беше в един клас с Даниъл и Джуд, но семейството й се премести в града, когато беше във втори курс.
— Тя нали бягаше от къщи на всеки два месеца?
— Да, но никога не беше сериозно. Не се е появила за Деня на благодарността и техните са се обадили в полицията. Приятелите й разправят, че онази вечер са били заедно на някакво парти в града. Казали, че изчезнала най-неочаквано. Пишеше във вестника. — Чарити дояде корнфлейкса в паничката си. — Чудовището от Маркъм Стрийт нанася поредния си удар.
Изпуснах кутията с корнфлейкс.
— Така ли говорят?
— А-ха. В края на статията дори се споменава, че Джеймс се бил измъкнал от къщи. Нямам представа откъде са разбрали. Разправят, че чудовището се е опитало да го отвлече. — Неочаквано гласът й стана по-писклив. Тя ме погледна. — Да не би да мислиш…
— Просто стряскат хората, за да имат по-голям тираж. — Как само ми се искаше да вярвам на собствените си думи, но знаех, че написаното в статията може и да е истина. — Къде е вестникът?
— Джуд стана преди малко. Взе го горе — отвърна Чарити. — Пише, че щом полицията има резултат от кръвта, щели да дадат изявление.
Сърцето ми прескочи. Какво ли щяха да открият? Отместих купичката с прекалено сладкия корнфлейкс.
Чарити обърна страница от книгата си. Огромен сребърен вълк ме гледаше оттам. Потръпнах, когато се замислих за същото животно в клисурата.
Следобед
Убеждавах се, че не чакам Даниъл. Бях на верандата и работех над задачата, която ми беше дал господин Барлоу. От верандата щях да видя Даниъл, ако все пак се върнеше. Седнах странично на люлката, така че пред погледа ми да бъдат и орехът, и улицата, но както вече казах, не бях тук специално, за да го чакам.
Дали защото не успявах да се съсредоточа, но колкото и да се стараех, усилията ми да нарисувам дървото така и не даваха желания резултат. Опитвах се да потисна желанието да захвърля въглена, когато чух, че някой застана до мен.
— Радвам се, че не си ме отписала — рече Даниъл.
— Отне ти предостатъчно време — отвърнах аз, като се стараех да не издавам тревогата си, че можеше изобщо да не се появи. — Ти къде изчезна?
— У Мериан Дюк.
Вдигнах поглед към него.
— Очевидно е завещала къщата си на енорията. Баща ти ми позволи да се настаня в приземието, докато реша накъде съм. Сутринта си пренесох багажа.
— Сигурна съм, че дъщерите на Мериан ще подскочат от радост.
Той се подсмихна и се отпусна до мен на люлката.
— Тази сутрин чете ли вестника? — попитах небрежно.
Усмивката му се стопи на секундата.
— Мислиш ли, че са прави? Дали чудовището от Маркъм Стрийт е отговорно за случилото се с внучката на господин Дей? То ли се опита да отвлече Джеймс?