Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

А капитан Макхуър пишеше до дома от бреговете на Китай дванадесет пъти в годината, пожелавайки по особен начин да предадат поздравите му на децата, и така спокойно се надписваше „твой любещ съпруг“, като че ли тези думи, употребявани от толкова време и от толкова много мъже, не бяха, независимо от формата им, износена фраза с увехнало съдържание.

Китайско море е тясно както на север, така и на юг. Едно море, пълно с ежедневни красноречиви факти, като острови, пясъчни плитчини, рифове, бързи и променливи течения — заплетени факти, които въпреки това говорят на моряка с ясен и определен език. Техният език така властно привличаше чувството за реалност у капитан Макхуър, че той се бе отказал от отделната си каюта долу и фактически прекарваше всичките си дни на мостика на своя кораб, като често искаше да му занесат храната горе, а нощем спеше в щурманската рубка. И там той съчиняваше писмата си до дома. Всяко от тях без изключение съдържаше фразата „Времето беше много хубаво при това пътуване“ или някакъв друг израз, но със същото съдържание. И това изказване с чудната си упоритост беше написано със същата съвършена точност както всичко останало в неговите писма.

Мистър Раут също пишеше писма. Само че никой на кораба не знаеше колко бъбрив може да бъде той с писалка в ръка, защото главният механик имаше достатъчно въображение да държи писалището си заключено. Жена му много харесваше начина му на писане. Те бяха бездетни и мисис Раут — едра, гърдеста и жизнерадостна жена на четиридесет години — обитаваше заедно с беззъбата и почтена майка на мистър Раут една малка къщичка близо до Тедингтън. Тя имаше обичай да преглежда писмата си на закуска с живи очи и да прочита радостно, с висок глас, интересните пасажи на глухата стара дама, като вместо увод към всеки откъс се провикваше предупредително: „Соломон казва!“ Нейна привичка бе също така да изстрелва някой от изразите на Соломон по чужди хора, като малко ги хвърляше в почуда с непознатия текст и неочаквано забавното съдържание на тези цитати. В деня, в който новият енорийски свещеник посети за пръв път къщичката, тя намери случай да каже: „Както казва Соломон, механиците, които с кораби отиват на море, виждат чудноватостите на моряшката натура.“ Но промяната в израза на нейния гост я принуди да спре и да се опули.